„5 AM Club“ е книга, продадена в милиони екземпляри, за хора, които се събуждат в 5 сутринта по избор — за разлика от кравите, самолетите и нощната смяна, които те събуждат по длъжност. Кючекът не прави разлика между двете групи, но разликата в настроението при ставане е астрономическа.
Робин Шарма препоръчва „20/20/20“ — 20 минути движение, 20 минути журналиране, 20 минути четене, всичко преди 6 сутринта. Изследванията върху съня казват друго: хронотипът е предимно генетичен, а рязкото съкращаване на съня в полза на ранно ставане влошава когнитивните функции. Ако си нощна сова с 6 часа сън и будилник за 5, не практикуваш продуктивност — практикуваш депривация с ароматна свещ. Кючекът в 5 сутринта звучи по-различно — не защото е различен, а защото мозъкът още не се е включил.
LinkedIn е пълен с хора, които публикуват снимки на изгрев с надпис „докато ти спиш, аз…“ и изброяват навиците си като сертификати. В България в 5 сутринта се събуждат животновъди, медицински сестри, хлебари, шофьори — и те нямат стории в Instagram, защото имат работа, не съдържание. Разликата между „5 AM Club“ и нощната смяна е една книга, която единият е платил.
„Студ“ на Тони Стораро — за студения душ, с който протоколът задължително завършва. „6 без 10“ на Орк. Империал — за минутите между будилника и реалното изправяне. „хоп“ на АЗИС — за момента, в който осъзнаваш, че оптимизираш нещо, което е работело без оптимизация.
Пожелания
Дано будилникът в 5 да звъни достатъчно дълго, за да не го игнорираш насън.
Нека 20-те минути журналиране водят до нещо различно от описание на съня от предната нощ.
Дано хронотипът ти съвпада с амбицията ти — ако не, спи.
Нека „Студ“ свири при студения душ и да е единственото нещо, което те държи буден.