Напипай за Боровец

Цар Фердинанд го е ползвал за лов. Ти — за чалга и ски. Боровец има родословие, каквото малко курорти могат да предявят, но е достатъчно демократичен, за да приеме еднакво добре и царска ловна дружина, и група приятели с колонка.

Боровец е планински курорт на северните склонове на Рила, на височина около хиляда триста и петдесет метра — един от най-старите зимни курорти на Балканите. Основан е през хиляда осемстотин деветдесет и шеста година като ловен дворец на цар Фердинанд, който оценил тези гори много преди ските да станат спорт за масите. От царско ловно имение до масов зимен курорт — Боровец измина целия път на модерния туризъм, без да загуби напълно старата си аристократична патина.

Курортът има и спортна биография. Боровец е първият български курорт, домакинствал Световната купа на FIS — през хиляда деветстотин осемдесет и първа и осемдесет и четвърта година — поставяйки България на международната ски карта преди останалите. Основните писти Ястребец и Маркуджик са свързани с гондолен лифт, а склоновете под тях са виждали и олимпийски надежди, и начинаещи, откриващи силата на гравитацията по трудния начин.

Кючекът в Боровец продължава традицията на веселбата в планината, само че е сменил публиката. Там, където някога царската свита се е отморявала след лов, днес слизат скиори след пистата и вечерта в механите на Боровец звучи чалга, която цар Фердинанд едва ли би одобрил, но която върши същата работа — стопля, обединява и удължава вечерта.

Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е ритъмът на ски-ваканцията, която по план е седмица, а по усещане е една дълга вечер. Седем дена, седем нощи на пистата и в механата се сливат в непрекъснато редуване на студ и топлина, а Сашо Роман носи точно това усещане за време, разтегнато от почивката.

Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е жаждата след пистата, утолявана в ски-бара на Ястребец. След час на студа жаждата е реална и специфична, а кръчмата на върха я посреща с готовност. Жаден съм кръчмарю е точната молба на премръзналия скиор, слязъл да се стопли отвътре.

Наско Ментата — Елена Елена е парчето, което звучи в механата, докато цар Фердинанд се обръща в гроба. Има нещо чудесно неуважително в това чалга да звучи там, където някога е ловувала аристокрация — и Елена Елена, вградена в българското ухо, се промъква и в най-историческия декор без капка притеснение.

Боровец свършва с последния гондолен лифт и с механите, които поемат оттам. Кючекът е свирил на скиори и на призрака на царската свита и не прави разлика между тях. Фердинанд ловувал; ти караш ски; кючекът свири на всяка епоха еднакво. Кючекът свири в механите, където някога е отдъхвала царската свита, и не прави разлика между аристократ и скиор — и двамата слизат от планината жадни, премръзнали и готови за веселба, а това кючекът разбира по-добре от всяка титла.