Хазартна зависимост — как машината продава на мозъка „почти“

Мозъкът не плаща за печалбата — плаща за изненадата. Повечето допаминови неврони се активират, когато наградата е по-голяма от очакваната, и не помръдват, когато е точно колкото очакваната. В проучване от 2003 г. на две маймуни показват картинки, които обещават глътка течност с шанс от нула до сто на сто. Продължителна активност на допаминовите неврони, докато маймуната чака, е най-силна при половин шанс и я няма нито при невъзможното, нито при сигурното: следи „може би“. Авторите сами споменават казиното. То не беше чакало статията — отдавна продаваше „може би“ на жетони.

„Почти“ също не е случайно. Таблиците на производителя за две механични ротативки, получени от изследователи в Онтарио, показват виртуални барабани: генераторът на случайни числа избира едно от 72 положения, а таблицата го превежда в едно от видимите. На първия барабан на Double Diamond Deluxe скъпият символ спира на линията в 1 от 72 положения, точно над нея — в 5, точно под нея — в още 5. Програмиран е за съсед. През 1989 г. регулаторът в Невада обявява за недопустимо „почти“, натрупано върху линията, и приема виртуалното „почти“ над и под нея. Не го забранява — премества го с един ред.

В Кеймбридж доброволци, играещи на опростена ротативка, оценяват „почти“ като по-неприятно от чистата загуба — и въпреки това им се играе повече. Ефектът се появява само когато сами са избрали символа, на който залагат, а „почти“ задейства и зоните, които реагират на истинска парична печалба. При 20 редовни играчи с тежестта на проблема расте не отговорът на допаминовия среден мозък към печалбата, а към „почти“ — единствената стока, която ротативката има в неограничено количество.

Музиката е отделна професия. Във версия на видеоротативката Lobstermania, играна с максимален залог, светлините и мелодията за печалба се включват на 33,52% от завъртанията, а при 60,73% от тези „печалби“ машината връща по-малко от заложеното. Сметката дава около всяко пето завъртане: загуба с туш. кАЙсетка знае от сватбите, че музиката решава как се помни вечерта; ротативката пуска музиката на загуба. С обичайния звук повечето участници в експеримент броят тези загуби за печалби и надценяват колко пъти са спечелили; с неприятен звук — не. От 2021 г. британският регулатор не позволява на онлайн ротативките туш за печалба, равна на залога или по-малка от него: машината не може да ръкопляска на собствената си печалба.

Скоростта също е проектирана: двете видеоротативки, измерени в едно казино в Онтарио, позволяват по едно завъртане на около 3 секунди — около 1200 на час. Книгата на Наташа Дау Шюл „Addiction by Design“ описва „машинната зона“, както я наричат играчите: грижите, околните и дори усещането за тялото избледняват, а зависимите играят не за да спечелят, а за да продължат. Според книгата залата, алгоритмите и следенето на играчите се проектират за една мярка — време пред машината. Целите на играча и на машината най-после съвпадат.

И казиното на напипАЙ е копирало урока: „Почти.“ на косъм от линията, „дръпни пак“, завъртане отгоре за всеки пореден ден и последно завъртане, което плаща, ако дотогава нищо не е платило. Различна е само сметката: залогът е нула, печалбата е кючек.

Допаминовата система движи „искането“, а „харесването“, самото удоволствие, от допамина не зависи. Според теория, която започва да обхваща и поведенческите зависимости, пристрастяването усилва искането, без непременно да усилва харесването. Играта не трябва да стане по-приятна, за да стане по-нужна. При здрави хора в скенер гоненето на загубата раздвижва зоните за очакване на награда, а спирането — зоните за тревожност и конфликт. Мозъкът е подписал договор за лоялност без клауза за напускане.

В България сметката се води на едро. Наредбата за техническите изисквания към игралното оборудване иска автоматът да връща поне 80 на сто от залозите за 100 000 последователни игри; вечерта ти не е сто хиляди игри. От 2024 г. поне 10 на сто от билборда за хазарт е за надписа „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, а останалите 90 на сто работят по развиването. Спортната екипировка е освободена от надписа — на фланелката съвест не се побира. По световна оценка на СЗО около 60 на сто от загубите, тоест от приходите, идват от хората, които играят на вредно ниво. Хазартът живее не толкова от играчите, колкото от онези, на които играта вече вреди.

През май 2024 г. депутатите свалиха минималния срок в регистъра на НАП за ограничен достъп до хазарт от две години на 30 дни — между първо и второ четене. Според НАП мнозина искаха заличаване веднага щом дните изтекат, а до февруари 2025 г. 10 719 души се отписаха или бяха заличени служебно. Депутатите измериха зависимостта в дни; тя се мери в заплати. От март 2025 г. минимумът е 12 месеца.

Кючекът знае стадиите на зависимостта наизуст. „Нямам проблеми“ на Деси Слава е първият, „Кючек 1000 пъти“ на Тони Стораро и Румен Борилов е „още едно завъртане“, изпято докрай. „Дяволът ме кара“ на Галена е стадият с виновник отвън, „Дай ми тате малко парички“ на Росица Пейчева — стадият, в който тате научава. Тук „Казино“ идва в две песни — на Мила Роберт и на Джоджи Бенд, — защото на никого не му стига едно казино. Накрая Милчо Гагов изпява в „Комарджия съм станал“ цялата история без нито една лампичка.