Антоновден е на 17 януари и Антонио носи най-южно звучащата форма на името — средиземноморски звук насред българската зима. Именният ден се пада в най-студената седмица на календара, точно преди Атанасовден.
Антоновден е на 17 януари, в самия студен пик на българската зима, и открива една зимна двойка празници — на следващия ден идва Атанасовден. Антонио черпи насред снега, понесъл най-южно звучащата форма на името точно в най-мразовитата седмица на календара.
Самото Антонио е романската форма — така звучи Антон на италиански, испански и португалски, преди името да се пресели в българския именник. Коренът е римското родово име Антониус, чието точно значение се губи някъде в етруската древност и до днес остава неясно. По-късна народна етимология го свързва с гръцкото „цвете“, но това е красиво допълнение, не доказан произход. От същия корен растат Антон, Тони, Антония.
Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египтянинът от четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Раздал имота си, той се оттегля в пустинята и прекарва живота си в пост, молитва и уединение, доживявайки дълбока старост; борбата му с изкушенията ще вдъхнови безброй по-късни картини. Романското Антонио носи същия този пустинен светец, само че под име, което звучи по-скоро за адриатическо крайбрежие, отколкото за египетска пустиня.
В българската народна вяра денят е зимна преграда срещу болестите. Вярва се, че на Антоновден се събират чумата, шарката и „синята пъпка“, затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите; вместо това месят питки и раздават мед и орехи за здраве. Антон и Атанас пък минават за покровители на ковачите и железарите — светци, за които се вярва, че са изковали веригата срещу заразата.
Така Антонио събира в едно име три пласта, които рядко се срещат другаде: средиземноморски звук, египетски отшелник и български селски ковач. Малко имена пътуват толкова далеч — от етруските хълмове през пустинята на свети Антоний до заснежения двор, в който бабата раздава орехи срещу шарката. Антонио минава през всичко това, без да загуби плажния си акцент.
В кючешкия прочит цялата ирония е в контраста. Име, което звучи като лято на плаж край Неапол, празнува в седмица, в която жените крият боба от болестите, а мъжете вдигат наздравици в минусови температури. Антонио носи най-топлото звучене в календара точно когато навън е най-студено — и това несъответствие е половината от удоволствието.
АЗИС — Хабиби е за наздравицата в началото на вечерта, топлината, с която зимният имен ден се отваря. Глория — Ледена кралица е за студения януарски декор, напук на който Антонио вдига чашата. Братя Кулинови — Тирбушона е за дългата вечер, отпушена докрай. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от наздравицата, през ледения декор, до дългата зимна вечер, издържана до края.
Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден. Пустинята роди светеца, ковачите оковаха болестта, а средиземноморското име вдигна чаша насред българския сняг.
Пожелания
Носиш най-топло звучащото име в календара точно в седмицата, в която жените крият боба от болестите — Неапол в звука, Плевен в термометъра.
В едно име събираш адриатически плаж, египетски отшелник и български селски ковач — а тази вечер и трите пият една и съща ракия на един и същи студен паркинг.
Народната етимология ти лепва гръцкото „цвете“, макар да е красиво допълнение, не доказан произход — цвете, което по средата на януарския сняг цъфти само на инат.
Романското ти име звучи за адриатическо крайбрежие, а светецът зад него прекарал живота си в египетската пустиня — две пустини, разделени само от малко вода и седемнайсет века.