Антония

Антония празнува на Антоновден — 17 януари, в самото сърце на зимата, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на следващия ден. На този ден по къщите се месят обредни питки, а за здраве се раздават мед и орехи. Антониите черпят сред снега, между две от най-студените дати в календара, с достойнството на зимен имен ден.

Името е женската форма на Антон, а зад него стои римското родово име Антониус и целият род Антонии. Произходът се губи някъде в етруските корени, а точното значение остава неясно и до днес — рядък случай на име, чиято етимология честно завършва с въпросителна. Тълкуването „безценна“ се среща често, но е по-скоро благопожелание, отколкото доказан факт. От същия корен растат Тони и Тонка, а наблизо стоят Антонина и Антоанета. Тони върши работа и за мъж, и за жена — едно от малкото галени имена, които не издават пола.

Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от трети и четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Той раздава имота си и се оттегля да живее сам в пустинята, в пост и молитва, доживявайки дълбока старост. Дълго преди манастирите да станат организирани общежития с правила, Антоний вече е показал пътя: сам човек срещу пустинята и собствените си изкушения. Името Антония носи в себе си отглас от този първообраз.

В българската народна вяра обаче пустинният светец се превръща в нещо съвсем земно. Антоновден и Атанасовден се възприемат като зимни дни, в които се събират болестите — чумата, шарката, „синята пъпка“. Затова жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите, а Антон и Атанас минават за ковачи, оковали заразата с желязна верига.

В кючешкия прочит това е празник, паднал в най-студения пик на януари — почивен ден, наложен не от календара, а от страха да не разгневиш болестта. Има нещо честно смешно в празник, който народът е сложил под знака на чумата и въпреки това го посреща с пълна трапеза. Антониите вдигат чаша напук на зимата, без много да се допитват до светеца, на когото дължат деня. Свети Антоний е бягал от света в пустинята; неговите именички, за щастие, бягат само от трезвостта, и то само за една вечер.

Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, която се събира около трапезата в началото на вечерта. Орк. Кристали — Харчи пари е за широката ръка на именичката, която черпи, без да гледа сметката. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за късния час, когато наздравицата остане единственото, което топли. Взети заедно, трите песни минават през целия Антоновден — от събирането, през черпенето, до дългата зимна вечер, издържана до края.

Антоновден свършва в студена януарска нощ — голямата зимна двойка едва започва, а Атанасовден вече чака утрото. Питките бяха раздадени, болестите — залъгани; кючекът изпрати Антония през зимния ѝ ден.