Данаилите черпят на 17 декември, в разгара на Коледния пост. Денят е постен, затова трапезата минава без месо, мляко и яйца — а именикът пак вдига наздравица.
Данаил черпи на 17 декември — денят на Свети пророк Даниил, наместен дълбоко в Рождественския пост. Затова денят е постен: без месо, без сирене, без яйце. В някои домове жените, които чакат дете или имат малки деца, месят питки и ги разнасят по съседите — за здраве, за плодовита година и за леко раждане.
Името е с еврейски произход — от Даниил, сглобено от „дан“ (съдя) и „ел“ (съкратено от Елохим, Бог). Буквално излиза „Бог е моят съдия“ — цяло верую, свито в едно име. Данаил е народната, разговорна форма на каноничното Даниил; в делника се свива още — до Дани или Дан.
Светецът е Свети пророк Даниил, четвъртият от великите старозаветни пророци, отведен като юноша във вавилонски плен. Там запазил вярата си, изтълкувал тревожните сънища на цар Навуходоносор и станал началник над вавилонските мъдреци. Заради непоколебимостта си бил хвърлен в яма с гладни лъвове — и по чудо останал невредим. Разчел и загадъчния надпис по стената на вавилонски пир — знак, че царството е преброено и свършено. Животът и виденията му са записани в старозаветната Книга на пророк Даниил — една от най-загадъчните в Библията. На същия ден се честват и тримата му сподвижници, отроците Анания, Азария и Мисаил.
Раздадени по съседите, питките превръщат здравето на едно семейство и лекото раждане на една бъдеща майка в грижа на целия вход — единственото общо дело в блока, за което домоуправителят не събира пари.
В кючешкия прочит денят на Данаил е упражнение по въздържание. Именикът е с най-библейското име в календара, а трапезата пред него е постна — салата, боб, туршия и една ракия, която постът някак пропуска да забрани. Постът и празникът се падат в един и същи ден и никой не си прави труда да се преструва, че това не е неудобно. Даниил е укротил лъвове с вяра; съвременният Данаил укротява постен имен ден с достатъчно силна уредба и достатъчно шопска салата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии събира компанията около постната маса и напомня защо изобщо са дошли. Радо Шишарката — Шопска салата е химнът на разрешеното — единственото ястие, което постът и празникът признават еднакво. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю вдига наздравицата за оцелелия сред лъвовете. Взети заедно, трите минават през целия ден — от събирането, през трапезата, до тоста — постен саундтрак с непостен обем.
Денят на Данаил свършва в студена декемврийска вечер, с празна чиния от салатата и пълна чаша. Лъвовете не го изядоха; постът не го умори; кючекът го изпрати през зимния му ден на въздържание и вяра.
Пожелания
Името ти значи „Бог е моят съдия“ — цяло верую в едно име, а единствената инстанция, която те съди тази вечер, е постът, който смята дали ракията минава за блажна.
Съименникът ти преспа нощта в яма с гладни лъвове и излезе без драскотина; ти изкарваш имен ден без месо, сирене и яйце — различни лъвове, същата вяра.
Пророкът разчел надписа „преброено и свършено“ по стената на вавилонски пир — а ти на неговия ден разчиташ само менюто и една много постна шопска салата.
На 17 декември по съседите обикалят питки за здраве — дано у вас стигнат толкова, че постната трапеза да изглежда богата, без да си омесил нито една.
Песни за имен ден
- Орк. Ицо Бенд — Купонджии Купонджиите се събират около маса без месо, сирене и яйце и някак пак намират защо са дошли — постен състав, но непостен обем.
- Радо Шишарката — Шопска салата Единствената чиния, пред която постът и празникът спират да спорят — разрешена и от двете страни, докато бобът и туршията чакат реда си отстрани.
- Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю Тост за човека, който излезе цял от ямата с лъвовете — щом преживя нощ с гладни зверове, спокойно ще преживее и жаждата, която песента вика към кръчмаря.