Данаилите черпят на 17 декември, в разгара на Коледния пост. Денят е постен, затова трапезата минава без месо, мляко и яйца — а именикът пак вдига наздравица.
Данаил черпи на 17 декември — денят на Свети пророк Даниил, наместен дълбоко в Рождественския пост. Затова денят е постен: без месо, без сирене, без яйце. В някои къщи жените месят малки питки за здравето на децата и ги разнасят по съседите, за да минат хлапетата през зимата невредими. Раздават ги топли, направо от фурната, докато миризмата обикаля входа.
Името е с еврейски произход — от Даниил, сглобено от „дан“ (съдя) и „ел“ (съкратено от Елохим, Бог). Буквално излиза „Бог е моят съдия“ — цяло верую, свито в едно име. Данаил е народната, разговорна форма на каноничното Даниил; в делника се свива още — до Дани или Дан.
Светецът е Свети пророк Даниил, четвъртият от великите старозаветни пророци, отведен като юноша във вавилонски плен. Там запазил вярата си, изтълкувал тревожните сънища на цар Навуходоносор и станал началник над вавилонските мъдреци. Заради непоколебимостта си бил хвърлен в яма с гладни лъвове — и по чудо останал невредим. Разчел и загадъчния надпис по стената на вавилонски пир — знак, че царството е преброено и свършено. Животът и виденията му са записани в старозаветната Книга на пророк Даниил — една от най-загадъчните в Библията. На същия ден се честват и тримата му сподвижници, отроците Анания, Азария и Мисаил.
Питките за здраве не са случайни. Вярва се, че както Бог опазил пророка сред лъвовете, така питката ще опази детето от огъня и врялата вода — двете най-близки заплахи в една зимна кухня. Логиката е желязна: лъвовете са далеч, печката е тук. Раздадени по съседите, питките връзват улицата в едно — здравето на едно дете става грижа на всички.
В кючешкия прочит денят на Данаил е упражнение по въздържание. Именикът е с най-библейското име в календара, а трапезата пред него е постна — салата, боб, туршия и една ракия, която постът някак пропуска да забрани. Постът и празникът се падат в един и същи ден и никой не си прави труда да се преструва, че това не е неудобно. Даниил е укротил лъвове с вяра; съвременният Данаил укротява постен имен ден с достатъчно силна уредба и достатъчно шопска салата.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии събира компанията около постната маса и напомня защо изобщо са дошли. Радо Шишарката — Шопска салата е химнът на разрешеното — единственото ястие, което постът и празникът признават еднакво. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю вдига наздравицата за оцелелия сред лъвовете. Взети заедно, трите минават през целия ден — от събирането, през трапезата, до тоста — постен саундтрак с непостен обем.
Денят на Данаил свършва в студена декемврийска вечер, с празна чиния от салатата и пълна чаша. Лъвовете не го изядоха; постът не го умори; кючекът го изпрати през зимния му ден на въздържание и вяра.
Пожелания
Името ти значи „Бог е моят съдия“ — цяло верую в едно име, а единствената инстанция, която те съди тази вечер, е постът, който смята дали ракията минава за блажна.
Съименникът ти преспа нощта в яма с гладни лъвове и излезе без драскотина; ти изкарваш имен ден без месо, сирене и яйце — различни лъвове, същата вяра.
Пророкът разчел надписа „преброено и свършено“ по стената на вавилонски пир — а ти на неговия ден разчиташ само менюто и една много постна шопска салата.
На 17 декември майките месят питки за детското здраве по желязна народна сметка: щом гладните лъвове не са посмели да докоснат пророка, готварската печка няма никакъв шанс срещу едно хлапе — вярата слиза от ямата право в кухнята.