Доника

Доника черпи на Антоновден, седемнайсети януари, в самото сърце на зимата. На този ден в българската къща се месят питки и се раздават мед и орехи за здраве — сладка застраховка срещу студа. Доника е рядко име за толкова студен ден — и още по-рядко се намира обяснение защо празнува точно тогава.

Отговорът е в самото име. Доника расте от гнездото на Дона и Донка — женски форми, свързани през Андон с Антон, а Антон идва от римското родово име Антониус. Значението на този корен се губи някъде в етруските хълмове и честно остава неясно до днес. Има и втора, по-несигурна следа — към „доня“, господарка — но първата, през Антон, обяснява защо Доника вдига чаша точно на седемнайсети януари. Дона, Донка, Доника — три спирки по един и същи път.

Светецът зад деня е Свети Антоний Велики — египетски отшелник от четвърти век, смятан за основоположник на християнското монашество. Раздава имота си и се оттегля в пустинята, където прекарва живота си в пост, молитва и борба с изкушенията — сцена, която по-късните векове ще рисуват безброй пъти. Един човек, избягал от всичко, за да остане сам със себе си, и цяла традиция израства от примера му.

Народната вяра обаче го помни другояче. Около Антоновден и Атанасовден жените не предат, не плетат и не варят боб или леща, за да не разсърдят болестите — чумата, шарката, „синята пъпка“, които според поверието на този ден се събират. Антон и Атанас стават покровители на ковачите и железарите, пазители на здравето срещу зимната зараза. Пустинният монах и селският ковач съжителстват в един образ.

В кючешкия прочит Антоновден е имен ден в най-студения ъгъл на календара. Доника вдига чаша под име, зад което стои бащата на монашеството — и празнува точно това, от което светецът цял живот е бягал. Свети Антоний се е борил с изкушенията в пустинята; неговата именница се предава на тях доброволно, и то по график, за една-единствена зимна вечер.

Радо Шишарката — Шопска салата е за първото нещо на масата, преди сериозното ядене да започне. Орк. Кристали — Харчи пари е за широката ръка на домакина, когато вечерта хване инерция. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за късните часове, когато трапезата се измести към кръчмата и жаждата няма край. Взети заедно, трите минават през цялата вечер — от салатата на масата, през харча на домакина, до последната чаша, издържана до затваряне.

Антоновден свършва в студена януарска нощ, точно преди Атанасовден да поеме щафетата на другия ден. Пустинята роди отшелника; селото го преоблече в ковач; кючекът изпрати Доника през зимния ѝ имен ден с мед, орехи и чаша, вдигната напук на студа.