Евгени черпи на Бъдни вечер, 24 декември — имен ден, скрит в най-семейната вечер на годината. Името значи „благороден“, а деня го дели с последната постна трапеза преди Коледа.
Евгени черпи на Бъдни вечер, 24 декември — навечерието на Рождество Христово и последният ден от Коледния пост, посветен на семейството и на подготовката за празника. Малцина имат имен ден, който се пада точно във вечерта, когато цялата рода вече е насядала около трапезата, а Евгени го получава наготово — вмъкнат между постните ястия, тамяна и коледарите.
Името идва от гръцкото Евгениос (Ευγένιος) и означава „благороден“, „от добър род“ — от eu- (добро) и genos (род). Това е от онези имена, чието значение не назовава светец или стихия, а качество: благородство по рождение и по дух. В България се разпространява по-широко през Възраждането, под силното влияние на руската култура. От корена растат по-краткото Гени и по-старинното Евгений.
Светецът зад деня всъщност е светица — Света преподобномъченица Евгения Римска от трети век, чието житие звучи почти като роман. Дъщеря на знатен римлянин, тя се предрешва като мъж, за да влезе в мъжки манастир — тогава единственото място за живот, посветен на вярата. Скрива пола си, издига се чак до игумен на обителта, а тайната ѝ излиза наяве едва когато трябва да докаже невинността си. Мъж на име „благороден“ дължи празника си на жена, доказала благородство не по рождение, а по дързост.
В народния календар Бъдни вечер е върхът на постната подготовка. На трапезата има нечетен брой постни ястия — боб, сарми, пълнени чушки, ошав, орехи, мед и пита с късмети — така е нарочно, по стар обичай. Старият стопанин кади с тамян и разчупва обредния хляб, а в огнището гори бъдникът, голямата цепеница, запалена за топлина и късмет. Всичко е премерено и тихо, точно преди веселието да поеме нещата в свои ръце.
В кючешкия прочит това е именният ден, който всички забравят да отпразнуват — вечерта принадлежи на Рождество, не на Евгени, и картичка с „честит имен ден“ рядко пристига навреме. Никой не бърза да звънне на Гени, докато нарежда сармите — има си по-голямо събитие за гледане. Затова кючекът е за момента след трапезата, когато постната сериозност се отпусне и Гени най-сетне си получи реда. Име, което значи „благороден“, издържа спокойно да дели вечерта си с най-чакания празник в годината.
Нелина — Бял Мерцедес е за благородния, зимно-бял блясък на празника. Кали — Медовина е за медената, земна страна на трапезата, някъде между ошава и питата. Ивана — Шампанско и Сълзи е за веселието с неговата леко горчива нотка, когато постът вече е свършил. Взети заедно, трите минават през целия ден — от бялото достойнство, през медената трапеза, до сълзливо-веселия край на вечерта.
Бъдни вечер с Евгениите свършва късно, някъде между последната сарма и първия коледар, слята с подготовката за Рождество. Полът беше скрит, манастирът — надхитрен, а кючекът изпрати благородния имен ден през навечерието на Коледа.
Пожелания
Име, което значи „благороден“, а благородството зад него го е доказала жена, предрешена като мъж — при теб идва наготово, при нея е трябвало да се краде.
Имаш имен ден в най-чаканата вечер на годината и точно затова никой не се сеща за него — Рождество те засенчва, както по-голям брат засенчва снимка.
На Бъдни вечер ястията са нечетни нарочно; твоят имен ден е онова четно, което гледат да не броят — благородството минава извън описа.
Светицата ти надхитри цял манастир, за да живее както иска; ти надхитряш само чинията постни сарми и се броиш за спечелил вечерта.