Илка празнува на Илинден, 20 юли — женската форма на Илия, свита до две твърди срички. Празникът е общ с всички Илиевци, така че трапезата рядко е за един.
Илка празнува на Илинден, 20 юли — женско име под покровителството на най-мъжкия, най-гръмовит светец в календара. Денят пада в разгара на Горещниците, когато полето гори, а по селата колят курбан за здраве. Има известна ирония в това скромно, домашно име да черпи в деня на пророка, който препуска през небето с огнена колесница.
Илка е женската форма на Илко, а Илко на свой ред тръгва от Илия. А Илия идва отдалеч — от еврейското Елияху, което значи „Господ е моят Бог“, минало през гръцкото Елиас и старобългарския, за да стигне до нас олекотено и скъсено. От същия корен растат Илийка, Илинка, Илина, Илияна — цяло семейство женски форми на едно старо пророческо име. Илка е най-краткото от тях, свито до две срички, но с цялата тежест на корена зад гърба си.
Като звучене Илка е твърдо и пестеливо име — две срички, без разтакаване. Липсва ѝ мекият завършек на Илияна и тържествеността на пълната форма; остава голата сила на корена. Това е име по-скоро от бабиното поколение, отколкото от днешните кръщелни — старомодно по най-достойния начин.
Зад Илка стои истински светец, за разлика от народните имена, кръстени на стихия. Свети пророк Илия е старозаветният гръмовержец — онзи, който според Библията бил възнесен на небето с огнена колесница, без да умре. Илка не носи стихия в значението си, а вяра: самото име е изповед — „Господ е моят Бог“. Пълната история на пророка е на празничната страница.
В народния календар Илинден е ден, в който не се работи на полето — от страх пред светкавиците, които народът приписва на самия пророк. Вместо това селото се събира на събор, коли се курбан, а големият казан ври за всички. Илка попада точно в тази обредна лятна пауза — между жегата и гръмотевицата, между труда и трапезата.
В кючешкия прочит Илинден е ден с двойно дъно. Сутрин е възпоменание за загиналите в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година; следобед е събор с курбан и музика. България някак побира и двете в един ден, без да ѝ мигне окото — минута мълчание, после кючек до тъмно. Илка черпи точно в този процеп между историята и веселбата.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за самочувствието на едно кратко, но твърдо име. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е за наздравицата над курбанската трапеза. Теодора — Как ме кефиш връща деня в лекото, закачливо русло на летния събор. Взети заедно, трите песни минават през целия Илинден с Илка — от достойнството, през наздравицата, до закачката под нажеженото небе.
Илинден с Илка свършва в топла лятна вечер, някъде между отзвука на въстанието и последния кючек на събора. Пророкът препусна с огън; името запази вярата си; кючекът изпрати Илка през най-горещия ден на календара.
Пожелания
Най-късото име на масата се оказва и най-натовареното — две срички без грам излишък, а вътре в тях сбито цяло изречение: „Господ е моят Бог“.
Другите народни имена са кръстени на гръм и вятър; твоят покровител има досие — старозаветен пророк, отчетен като прибран на небето жив, с колесница, без изобщо да умре.
На Илинден не се пипа полето — народът вярва, че който извади коса на този ден, си купува светкавица директно от пророка; удобно оправдание да не работиш, а само да чакаш казана да заври.
Име по-скоро от бабиното поколение, старомодно по най-достойния начин — днес не се дава на кръщелно, но на Илинден пак получава пълна порция от казана.