Искра празнува на Игнажден, 20 декември — деня, с който тръгва коледният цикъл. Няма светица Искра; името взима този ден заради огъня, не заради календара.
Игнажден е първата спирка на дългия коледен маратон — 20 декември, Мали Коледа, денят, след който всичко се засилва към Бъдни вечер и Коледа. Искра празнува точно тук, макар че в църковния календар денят е на Игнат, Игнатий и Игнация, не на нея. Мястото ѝ на трапезата е взето назаем — заради огъня, който името носи, и заради поверието, че този ден отваря новото.
Името идва право от нарицателното „искра“ — малката нажежена частица, която отскача при горене или когато удариш камък в желязо. Значението е буквално и заредено едновременно: от една искра лумва цял огън, тоест от най-малкото може да тръгне най-голямото. Славянски корен, без светец зад гърба си — затова и денят е избран по смисъл, а не по календар. От същото гнездо растат Искрен и Искрена, които въртят значението към „честен“ и „откровен“. Самата дума носи и друг заряд — искрата на знанието в тъмното.
Поводът за самия Игнажден е свещеномъченик Игнатий Богоносец — епископ на Антиохия от II век, ученик на апостол Йоан. Църквата го помни за твърдостта му; народният календар го е избрал за друго — за начална точка на празничния цикъл. Тук името и денят се срещат честно: Искра носи огъня, а Игнажден пали фитила на сезона.
Народната боя е гъста. Игнажден се смята за първия ден на новата година в старото летоброене, затова се следи полазникът — първият човек, който прекрачи прага. Ако е добър и с лека ръка, годината върви добре; ако влезе намусен съсед с празни джобове, вината е негова чак до следващия декември. Жените месят обреден хляб от рано сутринта, а цялата къща държи под око вратата като охранителна камера.
В кючешкия прочит Игнажден е денят, в който България признава, че Коледа идва и няма измъкване. Искрите, които празнуват, черпят рано — преди трапезите да се слеят в едно двуседмично ядене и преди всеки роднина да си каже мнението за полазника, за времето и за цените. Има нещо вярно в празник, който започва с една искра и свършва с пълна къща, миришеща на топъл хляб.
Валдес — Жега държи темата за огъня буквално: една искра, малко жега, и вечерта пламва. Кали — Медовина е за първата чаша, вдигната за годината, която този ден уж отваря. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за събралата се компания, която прекрачва прага един по един, всеки с надеждата да мине за добър полазник. Трите заедно обрамчват Игнажден както трябва — с искра, с топла чаша и с пълна стая народ, който тъкмо е решил, че годината започва оттук.
Игнажден свършва с изяден обреден хляб и с една недоизказана прогноза за годината, окачена на това кой пръв е влязъл. Искрата беше запалена; фитилът към Коледа — също; кючекът изпрати първия ден от маратона точно преди Бъдни вечер да поеме нататък.
Пожелания
Името ти е най-малката нажежена частица — а поверието обещава, че от една искра лумва цял огън, тоест на 20 декември от теб зависи повече, отколкото ти се иска.
На твоя ден цялата къща следи кой пръв ще прекрачи прага — единственият ден в годината, в който да пуснеш някого да влезе е официално решение с последици до следващия декември.
Денят ти носи името на свещеномъченик от II век, а народът го помни не за твърдостта му, а като удобното начало на коледния маратон.
Игнажден отваря маратона: първо теб, после Бъдни вечер, после две седмици трапези, които се сливат в едно ядене без изход.