Красимир е съставно име — красота плюс мир, сред по-оптимистичните комбинации. Чества се на Цветница без конкретен светец. Красимировци черпят пролетно.
Красимир е едно от онези звучни съставни славянски имена, чието значение е чисто пожелание — „красив свят“. Чества се на подвижната Цветница, заедно с цветните и природните имена, под покровителството на самия пролетен цикъл, защото конкретен светец така и не се яви да поеме случая.
Името е съставено от славянските корени „крас“ (красота) и „мир“ и значи „красив свят“ или „красив мир“ — защото „мир“ на старобългарски е едновременно свят и покой. Тоест кръщелното пожелава две неща наведнъж, като промоция две за едно, от която в България редовно се доставя само едното. От корена растат Краси, Красе и Красимира.
Зад Красимир не стои житие, защото това е народно, славянско име, сглобено по домашния модел на съставните пожелателни имена. Старите славяни са градили кръщелните като кратки послания — избираш два корена с добро значение, залепваш ги и оставяш детето цял живот да оправдава резултата. Красимир е сред най-оптимистичните поръчки: цяло семейство роднини на „-мир“ — Владимир, Радомир, Любомир, Драгомир — всеки натоварен с различно пожелание, а на Красимир се падна красотата, която за разлика от властта не идва с указ.
Има нещо симпатично в прозрачността на такова име. Докато гръцките и еврейските имена крият значението си в чужд език и искат речник, Красимир казва точно каквото значи на всеки, който говори български. Кръщелното е самообяснимо и оптимистично — обещание за красив свят, изписано направо в звука, преди светът да е получил думата да отговори. Съкратената форма Краси е сред най-топлите умалителни в българския именник и единствената, която се събира на визитка без пренасяне.
В народния календар Цветница е празник на разцъфването, на върбовите клонки и на пролетното обновление — и малко имена пасват на деня по-добре от едно, което буквално значи „красив свят“. Красимир черпи точно когато светът навън се разкрасява даром, а името и сезонът съвпадат по дух, без някой да е уговарял срещата.
В кючешкия прочит Цветница с Красимировци е пролетен празник на красотата. Краси, Красевци и Красимири черпят сред първата зеленина, с достойнството на име, което значи „красив свят“. Кючекът влиза, когато пожелателната красота на името се предаде на съвсем непожелателното веселие. Има известна логика име за красив свят да се празнува тъкмо когато светът е най-красив — Цветница е единственият ден в годината, в който кръщелното и прогнозата за времето горе-долу съвпадат.
АЗИС — хабиби е модерната, чувствена версия на пожеланието — красотата слиза от корена право на пролетната дискотека. Орк. Кристали — Карам хубава кола е самочувствието, което „красив свят“ пропуска да уточни как точно се финансира. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю е жаждата на пролетната трапеза, където дори най-оптимистичното име вика кръчмаря на малко име. Взети заедно, трите минават през целия ден — от чувствената енергия, през самочувствието, до жаждата на един пролетен имен ден, кръстен на самата идея за красив свят.
Цветница с Красимировци свършва в мека пролетна вечер, обградена от първа зеленина. Светът се разкраси навреме, името удържа пожеланието си, а кючекът изпрати Красимир през цветущия му ден — с красив свят по подразбиране и наздравица, която не влиза в дефиницията.
Пожелания
Значиш „красив свят“ — пожелание, изписано направо в звука; славяните са те кръстили с благословия, а не с етикет, и после са те оставили сам да я изпълняваш.
В семейството на „-мир“ имената всеки корен носи различно пожелание — власт у Владимир, радост у Радомир, любов у Любомир; твоят дял е красотата, която за разлика от властта не се задържа с укази.
Име, което значи „красив свят“, черпи тъкмо когато светът е най-красив — Цветница е единственият ден, в който кръщелното и прогнозата съвпадат.
„Мир“ значи и свят, и покой — кръщелното ти пожелава две неща наведнъж, от които в България се доставя най-много едното, и то през ваканция.