Личо празнува на Илинден, 20 юли — галено съкращение на Илия, скрито зад пророка с огнената колесница. Денят иска курбан за здраве и чаша под най-горещото небе на годината.
Личо празнува на Илинден, 20 юли, скрит зад пълното си име като буквата в средата на думата. Денят идва с курбан за здраве и събори по селата, в най-горещата отсечка на лятото — Горещниците, когато небето гърми, а пророкът, на когото Личо дължи празника си, препуска отгоре с огнена колесница.
Личо е галено, домашно съкращение на Илия — едно от онези умалителни имена, които се откъсват толкова далеч от корена си, че вече звучат самостоятелно. Илия идва от староеврейското „Елияху“ и значи „Яхве е моят Бог“; Личо носи същата тежест, свита до две срички и меко „ч“. От същия корен растат Личка и Личе — женските форми на едно име, което започва като библейски пророк и свършва като нещо, което викаш през двора.
Зад Илинден стои свети пророк Илия — старозаветният гръмовержец, който според Библията не умира, а бива възнесен жив на небето с огнена колесница (пълната история е на страницата за празника). Народът го напасва върху стария образ на бога на гръмотевиците и мълниите, затова Илинден е ден за уважение към бурята. Личо вдига чаша под покровител, който отговаря за времето — светец, с когото не е разумно да се шегуваш насред жътва. Денят носи и второ, по-тежко ехо — Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. взе името си именно от този празник, така че към веселието се примесва и помен.
На Илинден не се работи на полето — вярването е, че който закара коса или сърп в нивата на този ден, ще си навлече градушка. Затова денят се пази с курбан: коли се агне или петел за здраве, вари се в общия казан, раздава се на съседите. Личо, кръстен на пророка на огъня, стои редом до казана в най-нажежения ден на календара — има някакъв ред в това.
В кючешкия прочит Илинден е празник на две температури — небесната жега отгоре и наздравицата отдолу. Личовци черпят под небе, което всеки момент може да се отвори в гръмотевична буря, и точно затова масата бърза. Има нещо честно българско в това да вдигнеш чаша под покровителството на светец, който хвърля мълнии — вярата, че бурята ще заобиколи именно твоя двор, стига да си сипал достатъчно.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата, която се събира преди първия тътен — именният ден в най-шумната си фаза. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за размаха на деня, когато чашите вече са вдигани няколко пъти. Кали — Медовина е сладката наздравица, с която Личо изпраща жегата надолу по гърлото. Взети заедно, трите песни минават през целия Илинден — от купона, през размаха, до последната чаша под гръмотевичното небе.
Илинден с Личовци свършва късно, под далечния тътен на буря, която все не идва до двора. Пророкът препуска с огън отгоре; Личо, свит зад голямото си име, изпраща най-горещия ден в годината с чаша в ръка.
Пожелания
Черпиш под светец, който хвърля мълнии, с непоклатимата надежда, че този път градушката ще се изсипе върху съседа — сипал си достатъчно в общия казан, ред е небето да върне жеста.
Тръгва като старозаветен гръмовержец, а свършва като подвикване през оградата — целият пророк Илия, свит до едно меко „Личо“, което се вика през двора за вечеря.
На твоя ден не се работи на полето — който закара коса или сърп, ще си навлече градушка; така пророкът ти уреди почивен ден няколко хилядолетия преди Кодекса на труда.
Празнуваш под небе на изпитателен срок — може да се отвори в буря всеки момент, затова масата не се разтакава: наздравицата бърза да изпревари гръмотевицата.