Любомир е любов плюс мир — оптимистично съставно име. Чества се на Цветница. В разговорен план „Любо“ се среща и при Любомиловци, и при Любославовци.
Любомир е име-пожелание в най-буквалния смисъл — „любещ мир“ или „мил на света“ — тоест кръщение, което казва на детето какво се очаква от него, преди то да е проговорило. Черпи на подвижната Цветница, под покровителството на пролетния цикъл, а не на отделен светец, което спестява на Любомировци четенето на нечие житие.
Името е сглобено от славянските корени „люб“ и „мир“, а „мир“ услужливо значи и свят, и покой — така че носителят пожелава мир на света и спокойствие едновременно, два пъти повече доброта на цената на едно име. От корена растат Любо, Любомирка, Любен.
Зад Любомир не стои житие, защото това е народно име, изградено по модела на пожелателните кръщелни — българският вариант на това да напишеш очакванията си върху детето и да се надяваш то да ги изпълни. То влиза в семейството на „-мир“ имената: Владимир, Красимир, Драгомир, Радомир, всичките с вградено пожелание за добро. На Любомир се падна може би най-амбициозното — любов към целия свят, без изключения и без клауза за трудни дни. Съкратената форма Любо се дели широко с всеки Любен и Любослав в блока, така че на трапезата „Любо“ рядко се отзовава само един човек.
Цяла група имена е построена около думите за любов, красота и мир — доказателство, че славяните са кръщавали децата си, както се пишат пожелания за Нова година, само че задължителни за цял живот. Любомир е сред най-меко звучащите; на всеки, говорещ български, казва точно каквото значи, без нужда от превод и без възможност за отказ.
В народния календар Цветница празнува разцъфването и обновлението, а име, което значи „любещ мир“, пасва на пролетния оптимизъм, без да го насилва. Любомир черпи точно когато светът се разлиства наново — сезонът и името за пръв път през годината са на едно мнение.
В кючешкия прочит Цветница с Любомировци е пролетен празник на обичта към света, който продължава точно докато свири музиката. Любовци, Любомирки и Любеновци черпят сред първата зеленина, а кючекът идва точно в момента, когато нежността на пожеланието отстъпи на съвсем ненежното веселие — „мил на света“ важи, стига светът да не се пречка на дансинга.
АЗИС и ванко 1 — като тебе втори няма е за неповторимостта на името, което държи точно докато срещнеш втори Любо на същата маса. Тони Дачева и орк. Кристал — Каравана Чайка е за пролетното настроение, което се качва без билет. Кати — Най ми е добре е самочувствието, с което мекото име се носи през деня. Взети заедно, трите минават през целия ден на Цветница — от неповторимостта, през приповдигнатостта, до „най ми е добре“, което всеки Любомир заслужава поне веднъж годишно.
Цветница с Любомировци свършва в мека пролетна вечер, обградена от първа зеленина. Пожеланието остана вписано в името; кючекът изпрати Любомир през цветущия му ден — обичта към света оцеля до заранта, поне на теория.
Пожелания
Значиш „любещ мир“ — обич към света, изписана в кръщелното; малко имена пожелават толкова много добро наведнъж и толкова рядко получават отговор.
Принадлежиш на цяло семейство „-мир“ имена, всичките пожелаващи някакво добро; на теб се падна любовта към света — най-нежната и най-лесната за разочароване.
От „любещ мир“ до „Любо“ на входа — цяла философия за обич към света, свита до умалително, което делиш с всеки Любен и Любослав в блока.
Цял народ е кръщавал децата си с думите за любов, красота и мир, сякаш името може да ги задължи; ти черпиш на Цветница като живо доказателство, че поне звучи добре.