Люси звучи доста по-леко, отколкото тежи биографията зад името. Празнува на 16 септември, заедно с Людмила — имен ден, предимно църковен, за милувката на едно кърваво житие.
Люси е от милувките, които звучат по-леко от съдбата зад тях. Празнува на 16 септември, заедно с Людмил и Людмила, в памет на чешка светица, чиято биография е сред най-тежките в целия именник — а трапезата помни само звученето.
Името тръгва по два пътя, които на трапезата се събират в едно. В българския именник Люси е галената, скъсена форма на Людмила — от славянските корени „люд“ (хора) и „мила“, буквално „мила на людете“, обичана от хората. От същия корен растат Люда и Мила, а Люба им приляга по мекота, макар да идва от „любов“, а не от „люд“. По-западният път води до латинското lux, „светлина“, откъдето идват Люсия и Люсиен — но именният ден на 16 септември тегли Люси към славянската княгиня, а не към светлината.
Светицата е Света Людмила Чешка — княгиня на Бохемия от девети-десети век, съпруга на княз Боривой. Двамата приемат християнството по времето на свети Методий и стават едни от първите християнски владетели на чешките земи, строят църкви и утвърждават вярата. След смъртта на мъжа си Людмила възпитава внука си Вячеслав в новата вяра — и точно заради вярата снаха ѝ Драгомира заповядва да я удушат в крепостта Тетин, в нощта на 15 срещу 16 септември 921 година. Носителките на най-меко звучащото име носят наследството на една удушена княгиня.
В българската народна традиция за самия ден няма особени обичаи — нито обредни хлябове, нито гадания, нито ритуали по полето. Празникът е предимно църковен: богослужение в памет на мъченицата и имен ден за онези, които носят името. Целият обред се пренася на трапезата — черпене, наздравица, кючек — а житието на далечната чешка княгиня остава между църковните стени.
В кючешкия прочит това е тихият парадокс на деня. Люси и Люда черпят в началото на есента с достойнството на име, което значи „обичана от хората“, и почти никоя не се сеща, че покровителката ѝ е удушена със собствения си воал заради семейна вражда. България празнува звученето и подминава кръвта, както прави с повечето светци. Мекото име и тежкото житие се примиряват някак около салатата и ракията, където никой не отваря темата за крепостта Тетин.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за царското достойнство на деня — княгинята става кралица на собствената си трапеза. Тони Стораро ft Галена — Шефката е за жената, която командва масата, наздравиците и реда на песните. Тони Стораро и Румен Борилов — Кючек 1000 пъти е за партито, което се върти, докато гостите се предадат преди музиката. Взети заедно, трите минават през целия ден — от достойнството, през командването, до кючека, който не спира.
Денят на Люси свършва в мека септемврийска вечер, с наздравица за милата на хората, чието кротко име надживя с векове убийците на светицата зад него. Житието остана тежко, името остана леко, а кючекът изпрати още един имен ден, без изобщо да отвори темата за воала.
Пожелания
Люси е галено, скъсено от Людмила — умалително, което звучи по-меко от всичко в именника. А зад тази милувка седи чешка княгиня-мъченица, тъй че носиш най-лекото възможно име върху едно от най-тежките жития.
Значението ти е „мила на людете“, обичана от хората — топло название за жена, чийто собствен род я е искал мъртва; хората, изглежда, са я обичали повече от роднините.
Едното ти начало е латинското „светлина“, другото — славянската удушена княгиня; денят на 16 септември избра по-мрачния път, ти избра салатата.
За деня ти няма нито обреден хляб, нито гадания — целият обред се пренася на трапезата, а житието на далечната княгиня остава заключено между църковните стени.