Мира и Ирина значат едно и също — мир — само на различни езици, затова споделят 5 май. Църковен празник без народни обичаи, но с достатъчно поводи за наздравица.
Мира празнува на 5 май, заедно със света Ирина, и това не е случайно съвпадение — двете имена значат едно и също нещо. Ирина е гръцката дума за мир; Мира е славянската. Едно и също пожелание, казано на два езика, паднало на един и същ пролетен ден. Един празник, две думи за покой и цял ден чалга, която покой не признава.
Името идва от общославянския корен „мир“ — същият, който в днешния български значи „спокойствие“ и „липса на война“, а в старобългарския е значел и „свят“, цялата вселена. Мира тръгва като галено съкращение на дългите двусъставни имена — Мирослава, Красимира, Владимира — с които средновековните родове са пожелавали на детето мирен живот. Като самостоятелно име се утвърждава чак през двайсети век, когато модата тръгва към кратки и звучни форми. Отстрани стои и латинската следа: mira значи „чудна“, „удивителна“, от глагола, с който римляните са изразявали възхищение.
Света Ирина е раннохристиянска великомъченица от първи век, родена като Пенелопа в областта Мигдония в Македония, в знатно езическо семейство. Приема вярата и е кръстена Ирина — „мир“ — от свети Тимотей Ефески, ученик на апостол Павел. Заради проповядването претърпяла тежки гонения, но според житието обърнала към Христа собствения си баща и множество езичници. Мира наследява точно нейното значение, само на друг език.
Народен пласт денят почти няма — празникът е църковен и си остава такъв, без обичаите, които селото обикновено наслоява отгоре. Остава датата: 5 май, в разгара на пролетта, когато дворовете са зелени и вечерите вече топли. Вярващите четат житието на светицата и се молят за мир в семейството, за здраве и застъпничество. Толкова — молитвата за покой и едно име, което този покой носи в самото си значение, без нужда от ритуал, който да го обяснява.
В кючешкия прочит това е най-хубавата възможна ирония. Мира значи мир; имен ден значи всичко друго. Жена, чието име е буквално думата за покой, черпи маса хора в разгара на пролетта, а покоят е първото нещо, което изхвърча през прозореца, щом тонколоната загрее. Обещанието, вписано в кръщелното, се сблъсква весело с чалгата — и точно този сблъсък прави деня на Мира смешен и верен едновременно. Мирът остава в паспорта; на трапезата командва друго.
Кали — Медовина отваря вечерта със сладкото питие и топлата гълчава на трапезата. Ивана — Шампанско и Сълзи вдига наздравицата — празник с горчива нотка, точно колкото трябва. Кондьо — Show да става изкарва вечерта на макс — размахът, заради който покоят си е тръгнал отдавна. Взети заедно, трите минават през целия имен ден — от първата чаша, през наздравицата, до момента, в който за мир вече никой не си спомня.
Денят на Мира свършва в мека майска вечер, изпратен с наздравица за име, което значи самия мир. Мирът остана в значението; чалгата свърши останалото.
Пожелания
Ирина е мир на гръцки, ти си мир на славянски — едно и също пожелание, казано два пъти, и пак нула мир на трапезата.
В старобългарския името ти е значело „целия свят“; днес обхваща една майска трапеза и толкова уредба, колкото дворът понесе.
Латинската следа казва, че Мира значи „чудна“; чудното е, че име за мир свиква цяла маса хора и после се учудва защо е шумно.
Мира е всичко, останало от Мирослава, Красимира и Владимира, след като езикът реши да бърза — цели родове са пожелавали мир на детето, а ти го носиш в четири букви над една никак не мирна трапеза.