Наско черпи на Атанасовден, осемнайсети януари — средината на зимата по народния календар. Името е скъсено от Атанас, „безсмъртен“, а трапезата иска курбан и обреден хляб.
Наско вади курбана и обредния хляб на осемнайсети януари — Атанасовден, деня, който народният календар нарича „средината на зимата“. Оттук нататък, поне на теория, се върви към затопляне, така че всеки Наско черпи точно в момента, когато най-студеното вече е зад гърба.
Наско е скъсената, домашна форма на Атанас — от онези дълги църковни имена, които всекидневната употреба отдавна е скъсила за удобство. В основата стои гръцкото Атанасиос, съставено от а- (отрицание) и танатос (смърт), тоест „безсмъртен“ — едно от най-амбициозните значения в целия календар. От същия корен растат Насо, Нако, Начо, Танас, но точно Наско е формата, която звучи най-меко и най-родно.
Зад празника стои свети Атанасий Велики, патриарх Александрийски от четвърти век и един от най-твърдите защитници на православието. Цялата му дълга кариера минава в борба срещу арианството — учението, отричащо единосъщието на Христос с Бог Отец — и тази упоритост му коства пет изгнания от катедрата. Име, което значи „безсмъртен“, приляга на богослов, чието дело надживя всичките му гонители — а с него и всеки Наско, без да подозира каква претенция за вечност носи кръщелното му.
В народната представа Антон и Атанас — седемнайсети и осемнайсети януари — не са толкова богослови, колкото ковачи: двама братя, изковали верига, с която да оковат чумата и заразните болести далеч от хората. Затова на техните дни жените не са пипали нищо, свързано с огън и желязо, за да не разгневят пазителите на здравето. Атанасовден носи и името Средзимник — денят, който разполовява студения сезон.
В кючешкия прочит Атанасовден е повратната точка на зимата, честван с надеждата, че най-лошото е зад гърба. Наско черпи с оптимизма на човек, чийто празник обещава, че пролетта, макар и далечна, вече е тръгнала насам. Кючекът е за момента, когато зимната умора отстъпи на първия полъх на надеждата за топло.
Наско Ментата — Елена Елена е тук по най-простата причина: именикът си кани съименник на трапезата, а денят получава готов саундтрак, изпят от друг Наско. Орк. Здравец — Газ-Спирачка е за здравеца в самото име на бенда — точно каквото Антон и Атанас пазят — и за сезона, който сменя предавката от студ към топло. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, събрана около курбана и обредния хляб. Взети заедно, трите песни минават през целия Атанасовден — от личния саундтрак на съименника, през здравето и смяната на сезона, до купона край празничната трапеза.
Атанасовден свършва в студена януарска вечер, но с усещането, че зимата вече е преполовена. Кючекът изпраща Наско точно през прелома — с име, което обещава да надживее дори този януари.
Пожелания
Носиш име, което значи „безсмъртен“ — единствената българска пенсионна стратегия, която НОИ още не е успял да отмени.
Светецът ти изкара пет изгнания, докато отстоя едно верую — ти отстояваш едно място на трапезата и вече броиш това за подвиг.
Кръстен си на деня, който разполовява зимата — оптимизъм, който в България значи, че до пролетта остават само още два месеца минус и една сметка за парно.
Твоят светец и брат му Антон изковаха верига срещу чумата — ти изковаваш едно оправдание защо пак не си на работа, и то също върши работа.