Никол празнува на Никулден, 6 декември — денят на свети Николай, когато на трапезата задължително стои риба. Празничен ден за всички Николи, Николаевци, Николини и Нини наведнъж.
Никол празнува на Никулден — 6 декември, един от малкото имени дни с непоклатимо меню. На трапезата задължително стои риба, най-често шаран, пълнен с орехи и стафиди и изпечен цял. За Никол рибата не е предложение, а канон: яде се, независимо дали именичката изобщо обича шаран — на този ден менюто е по-старо от всяка модерна диета.
Името идва от гръцкото Николаос — „победа на народа“, от nike (победа) и laos (народ). Внушително значение за име, което днес по-често се пише на ученическа тетрадка, отколкото на църковен календар. Никол е женската, по-къса форма от същия корен — по-новото и по-градско лице до традиционната Николина, и сред имената, които цяло поколение момичета в България носят от близо две десетилетия. В ежедневието се свива до Ники; наблизо растат Николета, Нина, а по мъжка линия Николай и Никола.
Светецът е Николай Мирликийски Чудотворец, епископ от IV век и покровител на моряците, рибарите и — по чисто български обрат — на банкерите. Никол носи неговото име в женски род, тоест празнува рамо до рамо с всички Николаевци, Николини и Нини, събрани в началото на декември около една и съща риба.
На имен ден в България не се чака покана — черпи се. Който намине, сяда; който се сети, звъни. Никол не праща списък с гости, а слага един стол повече и още една чиния с риба, защото на Никулден къщата се смята за отворена, а рибата — за достатъчна за всеки, който я потърси.
На Никулден се прави курбан с обреден хляб, а шаранът се дели на цялата къща — по чиниите, по праговете, по хората, които няма да дойдат. Костите не се изхвърлят как да е: в по-стриктните домове отиват в реката или се заравят в двора, защото рибата е на светеца, а не просто вечеря, която отива на боклука.
В кючешкия прочит Никол е градското име, което черпи точно преди Коледа да завземе календара — една вечер, в която младата Никол и някой дядо Никола вдигат една и съща чаша за един и същ светец, макар да са на две поколения разстояние и да слушат различна музика. Кючекът влиза, когато шаранът е оглозган и трапезата минава към по-леката част на вечерта.
Валдес — Рибна Фиеста е за самата риба, героинята на деня. Глория — Скъпи купи ми нещо е за Никол, която на имен ден има пълно право да чака подарък и да го чака на глас. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за компанията, събрала се край масата. Трите заедно обрамчват Никулден: рибата, именичката и купонът, точно в този ред.
Никол свършва с оглозган шаран и с последната чаша за покровителя на рибарите. Рибата беше изпечена; светецът беше почетен; кючекът изпрати Никол точно преди Коледа да поеме календара.
Пожелания
Носиш „победа на народа“ в кръщелното, а в живота се свиваш до Ники — две срички, в които от целия народ остана само едно момиче с телефон.
„Победа на народа“ звучи като надпис за паметник, а това име по-често се озовава надраскано в ъгъла на ученическа тетрадка, отколкото на църковен календар.
На Никулден рибените кости не отиват на боклука, а в реката или в двора — шаранът получава по-достойно погребение от повечето хора.
Едно от имената, които цяло поколение момичета носят от двайсет години — статистически някоя Ники винаги вдига глава, щом извикаш през стаята.