Петровден е 29 юни — денят на двамата първовърховни апостоли Петър и Павел. В народния календар бележи края на жътвения период; в практиката — добър повод за купон в разгара на лятото.
Петровден на 29 юни е денят на двамата първовърховни апостоли — Петър и Павел — и в народния календар бележи края на жътвения период. Летата тук са дълги и Петровден идва в разгара им, когато нивите вече са ожънати, а поводът за почивка е напълно заслужен.
Името идва от гръцкото Петрос — „камък“ или „скала“. Значението не е случайно: според евангелския разказ самият Христос преименува рибаря Симон на Петър с думите, че на този камък ще съгради църквата си. Малко имена идват с толкова тежка основополагаща метафора, вградена в самия си звук. От корена растат Пепи, Петя, Петрана.
Светецът е Свети Петър, първият сред апостолите, комуто традицията отрежда ключовете на рая — оттам и образът на вратаря пред небесната порта, който проверява списъка. Краят му не е лек: разпнат в Рим, по преданието с главата надолу, защото не се смятал достоен да умре по същия начин като своя учител. Петровден идва след Петровите пости — постен период, който прави празничната трапеза още по-желана, когато най-после дойде.
Петър и Павел рядко се разделят в народната памет — честват се заедно, изобразяват се заедно, стоят като двойка в основата на църквата. Единият е скалата, другият — перото; единият държи ключовете, другият е написал посланията. В българското село Петровден носи и практичен смисъл: с него официално приключвал периодът, в който жалеещите майки се въздържали от череши, и чак след празника плодът се разрешавал за всички. Лятната жега около датата дори е влязла в езика — „петровска жега“ е онзи задушен пек, в който узрява всичко. Петър е и от имената, които раждат безброй умалителни, така че на масата винаги има повече именици, отколкото се очаква.
В кючешкия прочит Петровден е двоен празник — не само защото са двама апостолите, а защото жътвата е свършила и лятото е в апогея си. Петровци, Пепита и Петрани черпят с лекотата на хора, приключили тежката работа и заслужили правото да я забравят за една вечер. Кючекът е за момента, когато сърпът е прибран, а чашата — вдигната.
Братя Кулинови — Шкембето е за обилната петровденска трапеза, на която след постите се навакса с всичко наведнъж. Орк. Кристали — Карам хубава кола е за самоуверения летен Петър, който посреща празника в добра форма и добро настроение. Сашо Роман — Ой, Сашко е за по-веселата, наздравична част на вечерта, когато трапезата се отпуска и имената се редуват в тостове. Взети заедно, трите песни минават през целия Петровден — от заситената трапеза, през летното самочувствие, до разюзданата наздравица, с която жътварите изпращат края на своя най-тежък сезон.
Петровден свършва късно, защото лятната вечер е дълга, а поводът — двоен. Жътвата беше прибрана; постите бяха изтърпени; кючекът изпрати двамата апостоли през най-топлата им вечер в годината.
Пожелания
Името ти значи „камък“ — Христос лично преименува рибаря Симон, за да съгради на теб църквата си; тежка строителна отговорност за две срички.
Твоят светец държи ключовете на рая и проверява списъка на портата — първият вратар в историята, пред когото „не бях аз“ не минава.
Петър поиска да го разпнат с главата надолу, за да не се сравнява с учителя си — рядка скромност, изразена в най-неудобната възможна поза.
До Петровден жалеещите майки не хапвали череши; след него плодът се разрешавал за всички — денят ти е датата, на която скръбта пуска черешите.