Петьо празнува на Петровден, 29 юни — денят на светите апостоли Петър и Павел. Носи умалителната форма на Петър и черпи заедно с всички Петровци в разгара на лятото.
Петровден пада на 29 юни и слага край на Петровите пости — точката, в която постът свършва, курбанът се вари, а лятото влиза в най-горещата си фаза. За всеки Петьо това е черпня в разгара на жътвата, когато масата се вдига без много обяснения и една студена ракия сяда по-удобно от всякога.
Петьо е умалителната, домашна форма на Петър — името, което цяла България произнася по хиляда начина. Петър идва от гръцкото Πέτρος, „камък, скала, канара“ — превод на арамейското Кифа, прякора, който Христос дава на рибаря Симон. Смисълът е без заобикалки: твърдост, камък, на който се стъпва. От същия корен растат Пешо, Петя, Петра и Петрана, а Петьо е кратката, галена версия за всекидневна употреба.
Светецът зад името е свети апостол Петър — първият сред дванайсетте, рибарят, когото Христос преименува на камъка, върху който ще съгради църквата си, и комуто дава ключовете на небесното царство. Същият този камък се отрича три пъти в нощта, преди петелът да пропее — човекът, кръстен на твърдостта, се пропуква точно когато е най-нужен. На 29 юни Петър дели деня с Павел, затова Петровден е празник и на Павловците; носителите на Петьо обаче стоят от страната на ключаря.
В народния календар Петровден идва натоварен с лято — краят на постите отваря трапезата, по селата се коли курбан и се раздава за здраве, а жътварите оставят сърповете за няколко часа сянка. Дори ябълката има свой петровски сорт — петровката, ранната лятна ябълка, узряла точно за деня. Петелът, който в евангелието издава Петър, на празника най-често се озовава направо в тенджерата — символиката отстъпва пред обяда.
В кючешкия прочит Петровден е празник на камъка, който все пак се пропуква — и точно затова е човешки. Петър не е роден светец, а рибар, който греши, отрича се, плаче и пак става основа на всичко; в България, където всеки е малко твърд и малко разколебан, това минава за автопортрет. Никой не помни рибаря Симон; всички помнят камъка Петър. Всеки Петьо носи името на устойчивостта, но празнува като всички останали — с маса, шум и някой, който вече обяснява как е трябвало да се направи.
Теодора — Грешно-спешно е за прибързания Петър, който първо действа, после мисли — нощта с трите отричания, изживяна именно грешно и спешно. Сашо Роман — Царят на нощта е за другата страна на камъка: ключаря, комуто са поверени ключовете и мястото начело на масата. Орхан Мурад — Жаден съм кръчмарю затваря кръга там, където свършва всеки празник — при чашата, наздравицата и молбата към кръчмаря да не спира. Заедно трите разказват Петровден както трябва — с грешката, с тежестта и с последния тост за рибаря, станал канара.
Петровден свършва, когато и последният курбан е разпределен, а масата — вдигната. Постът приключи, петелът пропя, камъкът пак издържа — и всеки Петьо празнува, че носи име, което не се чупи лесно.
Пожелания
Петър не е роден светец, а рибар, който греши, отрича се, плаче и пак става основа; в държава, където всеки е малко твърд и малко разколебан, това е автопортрет.
Петелът, който издаде Петър, на твоя ден най-често влиза направо в тенджерата; символиката отстъпва пред обяда, както винаги у нас.
Всеки Петьо празнува с маса, шум и някой, който още обяснява как е трябвало да се направи; носиш име за твърдост, а вечерята я води чичото с мнение.
Никой не помни рибаря Симон; всички помнят камъка Петър; едно преименуване изтри цял живот, а на твоя ден печели само последната версия.