Росица е умалително от „роса“ — утринна влага по тревата, пролетно и нежно. Чества се на Цветница с всичките цветни и природни имена. От чалга-гледна точка: мек адресат.
Росица е едно от най-нежните български имена — умалително от „роса“, утринната влага, която покрива тревата в ранната пролетна утрин. Чества се на подвижната Цветница, заедно с всички цветни и природни имена, под покровителството не на светец, а на самия пролетен цикъл.
Името идва направо от думата „роса“ и е умалително-ласкателно по форма — не просто роса, а росица, малката, милата роса. От корена растат Роси, Роска, Роса, Росина — цяло гнездо имена, изникнали от една капка утринна влага.
Зад Росица не стои житие, защото това е народно име, кръстено на природно явление, а не на мъченик. Росата в българската народна образност е символ на свежест, чистота и мимолетна красота — тя е там на разсъмване и изчезва с първите слънчеви лъчи, което я прави метафора за всичко крехко и преходно. Да кръстиш дъщеря си Росица значи да ѝ пожелаеш тази утринна свежест, съзнавайки някак и нейната мимолетност.
Росица принадлежи на цяла група български имена, изникнали от природата — Росица, Калина, Цветана, Ясмина, Върбинка — свидетелство за това колко близо е стоял българинът до земята, водата и растенията, когато е кръщавал децата си. Тези имена нямат нужда от светец, защото носят покровител в самия си корен: сезона, растението, стихията. Росица е сред най-поетичните от тях, защото самото ѝ значение е нещо, което не можеш да задържиш.
В народната песен росата се появява постоянно — момите берат роса на Гергьовден за здраве и красота, търкалят се в нея за плодородие, мият лицата си с нея на разсъмване. Така Росица носи в името си цял пласт от обреди, свързани с утринната влага и с вярата в нейната сила. Малко имена са толкова вплетени в самото пробуждане на деня.
В кючешкия прочит Цветница с Росиците е пролетен празник на самата свежест. Роси, Роски и Росини черпят сред първата зеленина, с лекотата на име, кръстено на утринната роса. Кючекът е за момента, когато нежността на името отстъпи на съвсем ненежното пролетно веселие. Росата се изпарява до обяд, но кючекът за Росица държи доста по-дълго — поне до следващата сутрин.
Глория — Скъпи купи ми нещо е за самоуверената именичка, очакваща внимание на пролетния празник. Милко Калайджиев — Къде си, батко е за по-топлата, търсеща нотка на деня. Руслан — Горе на черешата е за приповдигнатото пролетно настроение, вдигащо се нависоко като самата пролет. Взети заедно, трите песни минават през целия ден — от очакването за жест, през топлата нотка, до пролетната приповдигнатост — цялата дъга на един свеж пролетен имен ден.
Цветница с Росиците свършва в мека пролетна вечер, обградена от първа зеленина и от мириса на разлистена, влажна от роса гора. Росата слезе на разсъмване; името запази свежестта ѝ; кючекът изпрати Росица през цветущия ѝ ден в сърцето на пролетта.
Пожелания
Кръстена си на утринната влага, която се изпарява до обяд — най-краткотрайното нещо в природата, качено в кръщелно за цял живот.
Единствената ти покровителка е самата пролет — никакъв светец, никакво житие, само едно природно явление, което не носи никаква отговорност.
Момите на Гергьовден берат роса от тревата и мият лицата си с нея на разсъмване — а ти носиш име точно на това: нещо, което другите събират в шепи преди изгрев.
Росата издържа до първия слънчев лъч; кючекът за твоя имен ден — до следващата сутрин. Поне едното от двете значения на името ти трае.