Розалина празнува на Цветница — подвижната неделя преди Великден, когато църквите се пълнят с върбови клонки. Носи име, чийто корен е цвете, точно за деня на цветните имена.
Цветница е неделята преди Великден и датата ѝ се мести всяка година заедно с пасхалния цикъл, тъй че Розалина никога не знае отрано в кой април ще черпи — знае само, че е седмица преди Възкресение. И знае, че е сред цветните имена — Роза, Цвета, Лилия, Невена, Калина — които на този ден празнуват накуп, обградени от осветена върба и първата пролетна зеленина.
Името идва от латинската rosa през късната форма rosalia и означава просто „като роза“ — цветна, нежна, кръстена направо на цъфтенето. От същия корен растат Розали, Розалия и голата Роза, а българската наставка „-ина“ добавя онзи мек, умалителен завършек, от който името звучи като галено. Има и втора следа към германското Розалинда, но тя е по-несигурна; сигурното, потвърденото, е розата в корена.
Зад Цветница не стои конкретна светица, а цял сезон. Празникът, наричан още Връбница, отбелязва влизането на Христос в Йерусалим, посрещнат с палмови клонки — които по нашите земи, където палми не растат, върбата спокойно заменя, като първо раззеленяващо се дърво. Затова покровител на Розалина не е човек с житие и мощи, а самото пролетно напъпване; вместо строг мъченик тя има цъфтеж.
Осветената върбова клонка се носи у дома за здраве и плодородие и се затъква зад иконата или на вратата, а по традиция момите се пременят, вият венци и на места ги пускат по реката да гадаят за женитба. Розалина, кръстена на роза точно насред върбовата неделя, е малката ботаническа ирония на деня — цветето, което празнува под клонките на дървото, взело мястото на палмата.
В кючешкия прочит Цветница е най-цветущият имен ден в годината, и то буквално — цяла градина именици черпят наведнъж. Смешното е, че Розалина дели тортата с петнайсет други цветни имена и въпреки това очаква вниманието да е само нейно. Тъжното е, че веднага след върбата иде Страстната седмица с последните пости, тъй че веселието има ясен срок на годност — един светъл ден преди по-строгия тон. Вярното е, че на никой друг имен ден толкова много именици не черпят под едно небе.
Тони Стораро и Галена — Шефката е за именичката, която на този ден очаква да я третират като шефка на масата, с последна дума по менюто. Тони Дачева и орк. Кристал — Ученическа любов носи пролетната лекота, с която момите вият венци и се заглеждат в някого над върбата. Валдес — Рибна фиеста е самото празненство, шумната трапеза след църквата. Взети заедно, трите минават през целия ден — от очакването за корона, през пролетния флирт, до фиестата, която затваря върбовата неделя.
Цветница свършва в светла пролетна вечер, точно преди Страстната седмица да смени тона с по-сериозен. За един ден обаче Розалина беше розата сред върбата, кръстена на цъфтенето насред пролетта, и това ѝ стигаше.
Пожелания
На Цветница си един ред от дълъг списък цветни имена — Роза, Цвета, Лилия, Невена и ти под тях; една торта, петнайсет повода, всеки убеден, че свещите горят за него.
Момите пускат венци по реката, за да гадаят за женитба — най-старата българска система за прогнози, работеща горе-долу колкото и новите.
Значиш „като роза“ с меко умалително отгоре — не самата роза, а нещо, което ѝ прилича; на Цветница и това стига за стол на масата.
Празникът ти пада точно преди Страстната седмица да дръпне пердето — един светъл прозорец за шум, после завесата слиза до Великден.