Стефановден е третият коледен ден и Стояна го празнува, без да организира нищо — трапезата стои от два дни. Официален неработен ден на двайсет и седми, докато инерцията се носи към Нова година.
Стефановден на двайсет и седми декември е третият коледен ден и последният от тридневния блок след Рождество и Събора на Богородица. Официалният неработен ден заварва трапезата вече сложена от два дни, гостите още в града и една Стояна, която не е организирала нищо — празникът просто се дотъркаля до нейното име и седна.
Името е чисто българско и славянско, и идва право от глагола „стоя“. Значението му не е венец или корона, а нещо доста по-упорито — „да стои, да остане, да устои“. Давали са го със заклинателна цел: в семейства, където предишните деца умирали рано, кръщавали новороденото Стоян или Стояна с ясно пожелание то да се задържи на този свят и да не си тръгне. От същия корен растат Стоян, Стоянка и Стойна.
Светецът на деня няма нищо общо с този корен. Свети Стефан Първомъченик е първият християнски мъченик, убит с камъни в Йерусалим около трийсет и пета година, и Църквата не случайно го слага плътно до яслата — радостта от раждането и цената на вярата стоят гръб до гръб в календара. Денят пази паметта на човек, съборен с камъни; името, кацнало върху него, значи точно обратното — да останеш прав.
Народната трапеза на Стефановден има една проста задача — да се почете здравето на стопанина и на децата. Вдига се чаша всички да изкарат зимата прави и живи, което на маса, около която седи Стояна, звучи почти като повторение: цялата наздравица е пожелание за оцеляване, а тя е кръстена точно на него.
В кючешкия прочит това е ден без изисквания. Няма какво да се организира — масата стои от два дни, роднините са налице, а поводът е просто продължение на веселие, което вече върви от Рождество. Кючекът хваща момента, в който коледната умора и празничният кураж се срещат и вторият надделява, а от именичката се иска едно-единствено нещо — да остане на крака до края. За име, което значи „да устоиш“, това е почти техническо задание.
Тони Дачева и орк. Кристал — Кралица съм аз е за жената, която държи своето място начело на масата, без да пита никого за разрешение. Сашо Роман — 7 дена 7 нощи е за маратона на коледната седмица, която се точи от трапеза на трапеза без ясен край. Кали — Медовина е за по-топлия момент на вечерта, за наздравицата с чаша в ръка за Стояните, доживели до третия коледен ден в добра форма. И трите заедно обрамчват ден, който не иска организация, а само присъствие — тоест точно това, което името вече обещава.
Стефановден се влива в едно веселие, което тече вече три дни и няма намерение да спре преди Нова година. Камъните останаха в Йерусалим; Стояна остана на крака — точно каквото ѝ е писано в името.
Пожелания
Името ти значи „устоявам“; светецът на деня беше свален с камъни. Календарът има навика да слага заклинания за оставане точно върху хора, които не са останали.
От същия корен никнат Стоян, Стоянка, Стойна — цяло семейство, поръчано да „остане“. Ти си женската главна буква в списъка, чиято единствена амбиция е да издържи до третата поред трапеза.
Държавата ти дава почивен ден, светецът ти дава повод, а името ти дава единствената инструкция за вечерта: остани на крака. Три институции, едно съвпадащо изискване.
Давали са го, за да не си тръгне детето рано от този свят; днес пожеланието се смали до „остани на масата до Нова година“.