Таня черпи на 12 януари, на Татянин ден — зимен имен ден с римски корен и студентска слава. В народната традиция денят е за тихи добрини преди залез.
Таня черпи на 12 януари — Татянин ден, зимен имен ден в разгара на януари, малко след коледно-новогодишния блок, време, в което именните дни се редят един след друг и Таня се пада сред първите. Денят носи името на света Татяна Римска, а покрай нея и цял пласт студентска слава, най-силна в Русия.
Името е женската форма на латинското Татианус — родово име, свързвано със сабинския цар Тит Таций от най-ранната римска древност. Точното му значение е спорно — една гръцка хипотеза го чете като „устроителка“, но повечето езиковеди спират до родовата връзка, без да твърдят повече. От този корен растат Таня, Тата, Танче — форми на едно от най-обичаните женски имена в Източна Европа.
Светицата е света Татяна Римска от трети век — дякониса в ранната църква, отдала се на служение и на грижа за бедните, преди да загине за вярата си по време на гоненията. По преданието е посечена, отказала да се отрече. В Русия по-късно Татяна става покровителка на студентите, а денят ѝ — повод за шумни студентски празненства.
Българската народна практика е по-скромна от руската — тук Таня не е толкова студентска, колкото зимна. Обичаят за деня е простичък: направи добрина, преди слънцето да залезе. Някоя монета на просяка, помощ за съседа, дребно нещо, което никой няма да види. Никакъв блясък — просто нечия ръка, бръкнала в джоба, докато още е светло. Име, което античността свързва с реда, а народът — с тихата милостиня.
В кючешкия прочит Татянинденят е зимен празник с двойно лице — на дяконисата и на студентката. Има някаква логика в това покровителката на учението да има ден, който по традиция се празнува шумно и без много мисъл за изпити. У нас той минава по-скоро по кухненската маса на работа — торта, пластмасови чашки и по една ракия за здравето на именичката — отколкото по студентски балове. Таня, Тата и Танче черпят в януарския студ, а сериозността някак се примирява с веселието.
Кати — Пеперуда е за лекотата, с която започва вечерта, преди масата да се събере. Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за момента, в който събралите се вече не мислят за нищо друго. Кали — Медовина е за наздравицата, вдигната някъде към полунощ. Взети заедно, трите песни минават през целия имен ден — от лекотата, през купона, до наздравицата за покровителката.
Татянинденят свършва в студена януарска вечер, изпратен с чаша за здравето на Таня. Дяконисата служеше на бедните преди залез; кючекът поема нощта след това.
Пожелания
В Русия покровителката ти вдига цяла нощ студентски балове — у нас същата светица я честват с торта, пластмасови чашки и една ракия на кухненската маса; империите падат, чашките остават.
Една хипотеза чете името ти като „устроителка“, повечето езиковеди не смеят да твърдят нищо — та организираш живота на всички наоколо с мандат, който дори речникът не потвърждава.
Празнуваш веднага след коледно-новогодишния блок — тоест черпиш с портфейл, който декември вече е изпразнил, и с черен дроб, който още не е простил.
Обичаят иска монета за просяка и помощ за съседа — тихо добро, което никой не вижда, единствената благотворителност в България без снимка за пред хората.