Вера значи буквално „вяра“ — цяла добродетел, свита в едно късо кръщелно. Празнува на 17 септември, Софийски ден, заедно със Софиите и сестрите Вяра, Надежда и Любов.
На 17 септември Вера черпи — заедно със Софиите, Надеждите и Любовите, в един празник, който събира повече абстрактни съществителни, отколкото цял учебник по морал. Народен обичай в тесен смисъл почти няма: празникът е предимно църковен и именен ден. В част от домовете месят пресни питки и ги раздават за здраве, но това е по-скоро скромно и далеч не навсякъде, така че Верите носят тежестта на деня предимно с името си.
Името идва от църковнославянското „вѣра“ — вяра, доверие — и е руската форма на българското Вяра. Тоест Вера значи буквално „вяра“: не вяра в нещо конкретно, а самата добродетел, извадена от изречението и превърната в кръщелно. В България името влиза през руски през втората половина на XIX век и си остава — късо, твърдо, без нужда от превод. От него растат галените Верче и Верка, но коренът е един и същ.
Поводът е Света София Римска и трите ѝ дъщери — Вяра, Надежда и Любов, мъченици от втори век. Според преданието трите девойки, на около дванайсет, десет и девет години, не се отричат от Христос по времето на император Адриан и загиват, а майка им София умира от скръб на гроба им. Верите носят името на първата дъщеря — тази, чието име е и първата от трите добродетели: вяра, преди надеждата и любовта.
Питката, която месят за деня, е може би най-подходящият ритуал за име, което значи „вяра“: брашно, вода и малко търпение, вдигнати с надежда, че ще станат. Раздава се за здраве, топла, без много церемония — точно толкова вяра, колкото се събира в едно домашно тесто. Останалото е църковна служба и телефон, който звъни от сутринта с „честит имен ден“.
Кючешкият прочит на деня е прост: една добродетел, празнувана без много добродетелност. И понеже 17 септември е и Празникът на град София, Вера дели календара си с цяла столица — име на вяра, вписано между официална програма и домашна трапеза. Денят е смешен точно защото името е сериозно: малко кръщелни искат толкова много и получават толкова земно веселие в замяна. Вярата се празнува с баница — по-честно от това няма.
Орк. Ицо Бенд — Купонджии е за масата, която се събира от обяд и не бърза да се вдига. Нелина — Бял Мерцедес е за достойнството, с което се носи име на цяла добродетел. Орхан Мурад — Ах, жени е поклонът към всички Вери, чийто ден е днес. Взети заедно, трите минават през купона, достойнството и жената — целия имен ден на едно име, което значи вяра.
Денят на Вера свършва в мека септемврийска вечер, с изстинала питка и телефон, който най-после е замлъкнал. Името обеща цяла добродетел; кючекът я изпрати през есенната ѝ вечер с толкова вяра, колкото стига до сутринта — не повече, но и не по-малко.
Пожелания
Името ти е добродетел, свалена от амвона и закачена на кръщелно — носиш вяра като лично качество, без да те питат в какво точно вярваш. А тази вечер вярваш само в третия тост.
Вярата ти днес се събира в една точка — момента, в който отваряш фурната и се надяваш питката да е втасала. Никой на този имен ден не изисква повече богословие от това.
Носиш името на първата от трите сестри — вярата, която в списъка идва преди надеждата и любовта. И трите загинаха за нея, майка им ги последва от скръб, а ти днес го празнуваш с баница и уредбата.
Делиш календара си с цяла столица, а програмата ти е питка, телефон, който звъни от сутринта, и една ракия — официалната част остави на кмета.