На борсата се пазари за каси, вкъщи се пазари за рецепта и никой от двата спора не е бил решен досега. Кючекът върви цял ден, защото е единственото в двора, което няма мнение по морковите.
Дворът мирише на изгоряла кожица още от сутринта, а мелачката е разглобена на масата до кафето. Лютеница се прави веднъж в годината и се обсъжда до следващата. Кючекът идва от колонката на съседа — твоята е затрупана с каси чушки.
Разпределението на труда е установено много преди да се роди някой от участниците. Мъжът пали огъня и бърка с бъркалката, защото това е позицията с най-много власт и най-малко работа. Жените белят на конвейер, което е позицията с най-много работа и най-малко изказвания. Бабата седи на столче в сянката и обявява, че тази година чушката не е като едно време — твърдение, което е вярно всяка година, откакто тя го казва. Детето е командировано да носи буркани и да не пипа казана и изпълнява точно едната от двете задачи.
Чушкопекът е българското доказателство, че една държава може да реши един проблем окончателно и после да не реши нищо друго. Кожицата излиза, пръстите се парят, солта се слага на око, а на око значи, че някой ще опита с кора хляб и ще каже, че е малко блудкава. Оттам започва вторият кръг: чесън, захар, още сол, пак опитване. Кючекът от колонката заглушава и звука на казана, и спора кой е измислил в лютеницата да се слагат моркови.
Това, което къкри от сутринта, си има буквално описание и то се казва Метин Тайфа — Зарзават мармалад. Зарзават, сварен до мармалад, разсипан горещ в буркани, които после ще стоят в мазето до март и ще се вадят по един при гост. Песента не се прави на нещо повече, отколкото е, и точно затова пасва: лютеницата също не се прави. Тя е зеленчук, олио и търпение, оставени на огъня, докато се разберат помежду си.
Мая — Домати, пипер, патладжан изрежда рецептата, преди някой да е попитал. Три съставки, изпети като списък, а списъкът е точно това, което се обсъжда в двора цял ден — кой какво слага, в какъв ред и защо при съседката излиза по-червена. Кючекът върви, докато греблото обикаля казана, и всеки, който мине покрай него, обявява с авторитет, че се бърка недостатъчно.
Огънят рано или късно се увлича. Орк. Бриз — Пожар е за момента, в който лютеницата залепне за дъното. Всяка партида има такъв момент и той идва точно когато човекът с греблото е отишъл до тоалетната. Оттам нататък целият казан мирише леко на изгоряло, темата повече не се повдига, а бурканите пак се раздават на роднини с обяснението, че тази година е излязла много хубава.
Накрая бурканите се редят на пода в антрето, топли, с обърнати капачки, и се броят два пъти, защото първия път се сбърква. Част от тях заминават още същата седмица по чужди мазета — това е валутата, с която семейството плаща услуги цяла зима. Останалите се изяждат до Коледа, макар че планът беше да стигнат до пролетта. Кючекът спира, дворът се мие с маркуч, а миризмата на печена чушка остава в косата ти дни наред.
Пожелания
Дано огънят да е равен, а морковите — по-малко, отколкото леля ти иска
Нека кожицата да излиза наведнъж, а не на парченца по цялата маса
Капачката да хлътне още от първия път
Дано раздаването на буркани мине без списък кой колко е дал