Кино с приятели изглежда просто: мол, два часа, може и бира после. Кючекът е наблюдавал достатъчно подобни излизания, за да знае, че сложното не е в прожекцията — в избора е.
Билетът струва колкото билет, в зависимост от залата, деня и дали избираш IMAX, защото „все пак картината е по-добра“. IMAX-ът добавя надценка и половин час дебат в групата. Пуканките — средна кофа с напитка — излизат по-скъпо от самия билет за матинето, но по-малко от терапията, от която ще имаш нужда, ако са ти продали соленото вместо карамела. Трейлърите траят дванадесет минути. Никой не ги е поръчал. Кючекът ги изтрайва без мнение.
Въпросът „кой избра тоя филм“ се задава на изхода, не на входа. На входа всички са съгласни. „Спайдърмен“ на Рико Бенд разбира разликата — той свири на сватбата, не пита кой е наредил поканените. „Дарт Вейдър“ на Орк. балкански мъже е за момента, в който разбираш, че злодеят в залата е телефонът на човека два реда по-долу.
„Имперски марш“ на Star Wars Бенд върви за трейлърите. „Барби“ на Рико Бенд — за дебата IMAX срещу нормалната зала, в който и двете страни губят, но пуканките продължават да се ядат.
Пожелания
Дано трейлърите свършат преди желанието ти за кино.
Пуканките да са карамел, залата да е студена, а телефонът на съседа — мъртъв.
Нека изборът на филм да е консенсус от първото съобщение, не компромис от последното.
IMAX-ът да си струва поне в едната от петте сцени, заради които сте платили разликата.