Към съдържанието
кАЙсетка

напипАЙ

Бебе и деца

Орисници — нощта, в която съдбата се пише без теб

НАПИПАЙ ГО

Третата нощ след раждането къщата не спи. Вярвало се е, че към полунощ идват три жени, изричат наведнъж целия живот на детето и си тръгват, без да чакат възражения. За тях се оставя пита с мед, а под възглавницата — монета, определяна като един вид подкуп. Кючекът е за будните, защото решението вече е взето без тях.

Пита с мед, сол, плод и пари, наредени на масата за три гостенки, които никой няма да види. Така се е посрещала третата нощ след раждането. Вярвало се е, че към полунощ идват орисниците, наричат съдбата на детето и си тръгват, без да оставят копие от решението. Огънят гори до сутринта, бабата стои будна край детето, за да ги чуе, а чутото не се преразказва — удобно правило, което оставя всяка по-късна версия непроверима.

Под възглавницата на детето се слага монета — описанието на обреда я нарича направо един вид подкуп. Това е първата институция в живота на българина: плащаш предварително, не получаваш разписка и нямаш право на обжалване. Родителите не гласуват. Детето присъства, но спи. Решението се взема в неговата стая, над главата му, от външни лица, чиито имена никой не помни — и оттам нататък животът му ще прилича на тази нощ повече, отколкото на всичко, което ще му обещаят в училище.

Около леглото е имало и нощен график. До четиридесетия ден родилката се нарича лехуса — заемка от гръцки. Със същия корен, в Северна България, назовават и зли женски духове: леуси, лауси, лехусници. По поверието те идват при родилките в същите тези четиридесет дни и носят болести, лудост и смърт, затова майката и бебето не оставали сами. Орисниците се посрещат с мед. Лехусниците — с желязо, метла и чесън. В цялото поверие няма нито един мъж: три жени решават, една жена ражда, една жена държи метлата — и ако нещо се случи с детето, ще питат последната защо не е бдяла.

Обредът е поверие и записът го казва точно така. Езикът обаче е в отлично здраве: „така му било писано“ звучи като същата нощ, преместена в говора, където не иска нито пита, нито будуване. Излиза при скъсан изпит, при развод, при съкращение, тоест точно там, където отговорността иначе би имала адрес и телефон. Три невидими жени поемат всичко — най-евтината застраховка, правена някога на Балканите, с нула вноски и стопроцентово покритие. Кючекът е приел това преди всички: не пита кой е решил, а свири на онзи, който още не си е легнал.

„Съдба“ на Орк. Кристали е буквалното заглавие на това, което се решава в другата стая. Кати държи часовете, в които никой в къщата не си признава, че се ослушва. Радо Шишарката пее за посетители, които не звънят на вратата и не се извиняват за часа. Монетата под възглавницата също има своя песен — „Всичко е пари“ на Тони Стораро: единствената сума в тази къща, за която никой не пита колко е. А „7 дена 7 нощи“ на Сашо Роман брои до четиридесетия ден, докато човекът вече не помни коя нощ беше решаващата. Решението е протоколирано; кючекът е единственото в стаята, което не иска подпис.

Пожелания

  • Каквото са казали онази нощ — дано са били в добро настроение и с достатъчно мед на масата
  • Нека детето порасне достатъчно упорито, че да си пренапише присъдата, без да чака трите жени да минат за корекция
  • На родилката — четиридесет дни, в които някой друг е буден вместо нея
  • Пожелаваме на къщата тиха нощ, здрав сън и нула посетители, видими или не
  • Дано „така му било писано“ остане израз, а не работен план за следващите петдесет години
  • За бабата, която бди край детето — нека чуе нещо хубаво и да го премълчи, както обичаят изисква

ЧЗВ

Кои са орисниците в българските народни вярвания?
Орисниците, наричани още наречници, са три сестри от народното поверие, които идват при новороденото около полунощ на третата нощ след раждането и изричат съдбата му. Вярвало се е, че са невидими и че чутото от тях не бива да се преразказва. Обредът се описва като народно поверие, а не като документирана църковна практика.
Какво се оставя на орисниците на третата нощ след раждането?
По описанието на обреда за тях се приготвя трапеза — омесена пита с мед, сол, плод и пари, а под възглавницата на детето се слага монета, определяна като един вид подкуп. Близките бдят край детето, а огънят гори до сутринта. Погледнато практично, това е първата вечер, в която едно българско семейство плаща на някого без разписка.
Какво означава думата лехуса?
Лехуса е диалектно название на родилката до четиридесетия ден след раждането, заемка от гръцки. Според народните поверия същият корен назовава и зли женски духове — в Северна България леуси, лауси, лехусници. Вярвало се е, че те идват при родилките до четиридесетия ден и носят болести, лудост и смърт, затова майката и бебето не оставали сами.
Как са пазели родилката и новороденото според народните поверия?
Защитата е апотропейна: желязо, метла, чесън и лук, окадяване с билки и постоянно човешко присъствие до четиридесетия ден. Медената пита на четиридесетия ден не бива да се приписва на умилостивяване на тези духове — етнографски тя е обред за майката и детето, а не жертва. По-късните преразкази обичат да сливат двете неща, защото така историята излиза по-стройна.
Каква музика е подходяща за нощите след раждане у дома?
Тиха и без амбиция — къщата е будна по друг повод. „Омайна лунна нощ“ на Кати върви за часовете около полунощ, а „Съдба“ на Орк. Кристали държи темата, без да се прави на тържествена. Кючекът в такава нощ не е програма, а компания за човека, който е останал буден до сутринта.

ИЗТОЧНИЦИ