Лайфчойс, Кинг'с Кеш, „моят чичо каза да го вложа в земя“ — кючекът е свирил на всяко встъпително събрание. Разликата между тогава и сега е, че сега схемата се казва „ETF“.
България има собствена инвестиционна история. В средата на 90-те Лайфчойс и Кинг'с Кеш събраха стотици хиляди вложители с обещание за месечна доходност, която банките не предлагаха — защото не съществуваше. Парите изчезнаха по познатия за пирамидите начин: не изведнъж, а постепенно, докато изведнъж. Държавата регулираше с лека ръка, сметката я платиха вложителите. Оттогава насам „инвестиция“ е дума, която в България предизвиква лека физическа реакция при по-възрастните — нещо между спазъм и спомен. Регулаторната рамка, затворила схемите, дойде след тях, а не преди. Кючекът е свирил на събиранията на кредиторите.
Съвременният вариант е по-тих. Един дребен ETF в приложение, таксата — нула цяло нещо процента, доходността — историческа и затова „не е гаранция“. Новият инвеститор проверява цената на всеки час в първата седмица, после на всеки половин час, после разбира, че S&P 500 не го чака. Чичото, който дава съвети, е сменен от ютуб канал със същото съдържание. „Бедни и богати“ на Тони Дачева и орк. Кристал знае разликата между двата края — и не смята, че единият следва от другия само защото е купена акция.
Пожелания
Дано портфолиото расте по-бързо от навика да го проверяваш.
Нека чичото с акциите замълчи поне до третото тримесечие.
Дано доходността бъде исторически точна — само не точно тази история с Лайфчойс.
И дивидентите да пристигнат преди нуждата от тях.