Към съдържанието
кАЙсетка

напипАЙ

Чужбина

Първа Коледа в чужбина — кючекът за видеоразговора до вкъщи

НАПИПАЙ ГО

Постните ястия са трудни за намиране в чужбина. Видеоразговорът е задължителен. Кючекът е за тихата вечер след него.

Коледната вечеря на 24 декември е постна — нечетен брой ястия без месо, задължителен боб, ошав, орехи и квасен хляб, всяко от които в немски или испански магазин се намира приблизително толкова лесно, колкото българско търпение на опашка. Точно затова издирването им е акт на идентичност: обикаляш три квартала за суров боб и в този момент си повече българин, отколкото на всички национални празници, взети заедно. Ако не се намерят — вечерята е импровизация с наличното и също се брои. Числото е нечетно — 7, 9 или 11 — защото обичаят слага нечетното на страната на живота, а гурбетът и без това си има достатъчно поводи за тъга.

Видеоразговорът е централната институция на диаспората. Не е нов жанр — някога са се разорявали по международни телефони, после по Skype с картина от три кадъра в секунда, сега по Viber без сметка, което е единственото, което емиграцията е направила по-евтино. Родителите бутат децата пред камерата, бабата разказва в чие парче е паднала монетата, а снимките влизат в семейната група със скорост, обратно пропорционална на разстоянието. Връзката прекъсва точно на важното изречение — това е част от протокола.

Първата Коледа в чужбина има специфична острота: всичко наоколо е коледно, но е грешното коледно. Немският Weihnachtsmarkt мирише прекрасно и на нищо конкретно. Испанските villancicos са хубави и чужди. Британският Christmas pudding, формално погледнато, е десерт. Всичко е правилна Коледа — просто не твоята, която е в гостната с диваните от 80-те и баница, претоплена на печката. Носталгията тук не е слабост, а точно измерване на разстоянието, което сам си избрал заради заплата.

Орхан Мурад с „Мъка“ е тихата тъга по дома, изпята без излишен грим. Сашо Роман с „Мой ангеле“ е за онези, останали далеч от близките. Тони Дачева и Орк. Кристал със „Скитница“ идва точно след като видеоразговорът приключи и тишината в чуждата кухня стане пълна. А „Гурбетчии“ на Орхан Мурад е фонът на целия ден — кючекът в тази тишина тежи малко повече от всеки друг.

Пожелания

  • Постните ястия се намират с обикаляне на три квартала — самото търсене вече е акт на идентичност
  • Дано телефонът е подпрян здраво — иначе цялата Коледа се гледа от ъгъла на тавана
  • Пожелаваме стабилен Viber и боб, намерен по някакъв начин в чужд магазин
  • Дано тази вечер никой не спомене цената на разстоянието, което сам избра заради заплата
  • Орхан Мурад с „Мъка“ е за тишината след разговора с вкъщи

ЧЗВ

Какви ястия са задължителни на Бъдни вечер в България?
Постна трапеза с нечетен брой ястия без месо: боб (без него не се брои), ошав, орехи, баница с късмет и квасен хляб. Числото е 7, 9 или 11 — нечетно, защото четните са за помен. Ядките и плодовете са за берекет, а боб се търси навсякъде, където има българин.
Как диаспората спазва Коледа в чужбина?
С видеоразговор до вкъщи като централен ритуал, с постни ястия, намерени с усилие или импровизирани с наличното, и със събиране на местната общност, която пресъздава трапезата на чужда печка. Всеки готви по бабиния протокол, а бабата присъства по телефона и ръководи от разстояние.
Кога е Коледа по православния календар в България?
Българската църква върви по новоюлианския календар, който при неподвижните празници съвпада с гражданския, а Великден остава по юлианския — Коледа е на 25 декември, Бъдни вечер на 24-и, а 27-и е Стефановден. Коледарите обикалят в нощта срещу 25-и. В чужбина датата съвпада с местната, но всичко останало около нея не съвпада с нищо.
Кой кючек е подходящ за Коледа в чужбина?
Орхан Мурад с „Мъка“ за тихата тъга. Сашо Роман с „Мой ангеле“ за далечината. Тони Дачева и Орк. Кристал със „Скитница“ за втората вечер, когато празникът е минал и е останала само часовата разлика. А „Гурбетчии“ на Орхан Мурад е фонът на целия ден.
НАПИПАЙ ГО

ИЗТОЧНИЦИ