Пролетта в България е официална на 1 март. Природата рядко е съгласна.
Пролетта в България пристига официално на 1 март и метеорологично — около 20-и, ако изобщо. Разликата между двете дати е темата за разговор, която мартеницата трябва да прикрие. Мартеницата не може. Кючекът обаче е чувал по-лоши прогнози и продължава.
Баба Марта е единственият български ритуал, при който оптимизмът е задължителен по закон на маркетинга. Пазарите са отворени от средата на февруари. Вълнената мартеница струва колкото кафе, акриловата — по-евтина, хартиената — безплатна в банката. И трите ще висят до 30 март на огледалото в колата, защото не си забелязал щъркел навреме. Щъркелът минава над Тракийската низина, докато ти чакаш автобуса в 8 градуса. Нито ти, нито щъркелът сте съгласни с датата.
Ритуалът по прибирането на якето в гардероба е оптимистичен акт с реални последствия. Вадиш го обратно на 5 март, на 12 март, на 19 март. Якето знае. Якето не се учи, но е свикнало. Новите намерения за пролетта — повече разходки, по-малко алкохол на вечер, един нов навик — засядат на приблизително четвъртото прибиране на якето. Останалото е чалга логика: знаеш края на историята от началото, но ритъмът е хубав и продължаваш.
И точно в тази точка — между последния февруарски студ и първата мартенска кал — Луна — Бягайте крачета влиза с точния такт. Не е оптимистична песен за пролетта в смисъла, в който пролетта е оптимистична на картичките. Тя е песен за движение, без да питаш накъде. Точно колкото трябва, когато природата и календарът не са стигнали до съгласие.
Кючекът разбира пролетта по-добре от синоптика: и двата знаят, че не контролираш времето, само решаваш как да танцуваш в него. Теодора — Как ме кефиш не обяснява защо ти е добре — просто установява факта и продължава. Това е точно тонът на 1 март: декларация, не аргумент. Носиш мартеницата, защото е прието. Усещаш нещо леко в гърдите, въпреки студа. Може да е пролет. Може да е масово самовнушение. Разликата е маловажна, ако музиката е правилна.
В България има три официални начала на пролетта. Първото е 1 март — Баба Марта, мартениците, новите намерения и нечий рожден ден, който всеки е забравил, защото е на същия ден като Баба Марта. Второто е Цветница, подвижна, с върби и имена като Цвета, Цветелина, Лилия, Детелина — цяла флора от имени дни на редица. Третото е денят, в който за пръв път излизаш по тениска и сутринта е 9 градуса, но упорстваш. Само третото е искрено.
Весела — Палаво око е точно тази трета пролет: не официалната, а твоята лична, когато тялото реши, че е достатъчно топло, преди термометърът да е потвърдил. Леко, без извинение, с тон на човек, когото не го е грижа за прогнозата. Кючекът работи на тази честота — не отчита градусите, отчита решението.
Пролетта в България е добро упражнение по управление на очакванията. Декларираш я официално, след което я изчакваш реално, след което я живееш с по-малко яке, отколкото трябваше. Накрая идва юни, горещ и неизбежен, и забравяш, че 1 март изобщо се е случил. Мартеницата ти пада зад дивана. Щъркелите са отлетели. Кючекът е свирил на всичко това и не е водил сметка — защото да водиш сметка за пролетта е същото като да водиш сметка за реката: безсмислено и мокро.
Пожелания
Нека мартеницата стигне до ръката, а не да изсъхне в чекмеджето на кухнята
Дано якето остане в гардероба повече от три дни подред
Нека щъркелът мине навреме, докато гледаш нагоре, а не в телефона
Дано новите намерения издържат до края на март — или поне до 15-и
Нека първото излизане по тениска да е точно колкото искаш, а не с 6 градуса по-малко
Дано пролетта тази година да е малко по-навреме от миналата