Напипай за първо летене

Стюардесата обясни. Колана си сложи. Кючекът стартира преди двигателите. Първото летене е ритуал по преодоляване на един стар страх — да напуснеш земята доброволно, затворен в метална тръба на десет километра височина, и да се преструваш, че това е нормално, защото всички около теб го правят.

За много българи от средната класа първото летене съвпадна с исторически момент. Присъединяването на България към Европейския съюз през две хиляди и седма година отвори достъпа до евтини полети и изведнъж Лондон, Берлин и Виена станаха уикенд дестинации, а не мечти за цял живот. Цяло едно поколение се качи на самолет за пръв път не за да емигрира, а за да види свят — разлика, която предишните поколения българи рядко са имали лукса да правят.

Първото летене има свои задължителни етапи на паника. Чек-инът, при който се притесняваш дали багажът е под лимита. Проверката за сигурност, при която сваляш колан, обувки и достойнство пред непознати. Качването, при което намирането на място 23C се оказва по-сложно от очакваното. И самото излитане — моментът, в който двигателите ревват, тялото се залепва за седалката и стомахът остава на пистата за няколко секунди, преди да те настигне на височина.

Кючекът е странно успокоение в целия този процес. Докато разумът пресмята шансовете и си спомня всяка чута новина за самолети, музиката в слушалките задава по-приятен ритъм от този на сърцебиенето. Кючекът не разбира от аеродинамика, но разбира от заглушаване на тревогата, което при първо летене е точно каквото трябва.

Тони Дачева и орк. Кристал — Скитница е духът на човека, който за пръв път напуска земята доброволно. Скитницата тръгва, без да знае точно накъде — а първият полет е точно това усещане за отвързване от познатото, за поемане към нещо, което дотогава е било само на картата или на снимка.

АЗИС — Сен Тропе е мечтата за далечни места, която първият полет най-после прави възможна. Сен Тропе или Лондон — конкретната дестинация е второстепенна; важното е, че за пръв път е достъпна, че светът се е свил до едно качване на самолет, и че мечтата за него вече не е абстрактна.

Florin Salam — Saint Tropez е балканският копнеж по блясъка отвъд границата, споделен и от румънците. Един и същ Сен Тропе се пее от двете страни на Дунав, защото копнежът по далечния лукс не признава национални граници — той е балкански по природа, независимо на кой език е изпят.

Първото летене свършва с кацане, с онова специфично облекчение, когато колелата докоснат пистата и някой на борда инстинктивно изръкопляска. Кючекът е свирил през целия полет и е свършил своята част — превел те е през страха до другия град. Земята се върна под краката ти; светът стана по-голям; кючекът остана същият.