Кючек за пиене насаме — честна компания

Насаме е по-честно. Кючекът знае. Пиенето в компания идва с целия реквизит — наздравица, повод, някой отсреща, пред когото да играеш, че това е празник. Насаме реквизитът пада: няма публика, няма тост, остава само вечерта и една чаша, които не се преструват на нищо. По-разголено е не защото пиеш повече, а защото никой не ти помага да го наречеш другояче.

Обществото ти връчи разписание кога пиенето е официално позволено — сватба, кръщене, Нова година, там наздравицата минава по график. Само дето календарът пуска шепа поводи на година, а животът пуска вечери всяка вечер, и в разликата между двете бройки сяда самотната чаша, за която никой не е издал разрешително. Специалистите си водят списък с признаци; самотното пиене е вписано там, между нещата, които правиш сам и после не споменаваш. Не е присъда — просто ред, който се пропуска по-лесно, отколкото се чете на глас.

Орк. Фанта — Бордо е чашата, налята без наздравица, защото няма на кого. Наздравицата иска минимум двама; насаме тостът е към себе си, а това е моментът, в който и последният претекст пада — вече не празнуваш, просто топлиш ръбовете на един ден, който е бил малко над поносимото. Бордо носи топлината на виното без топлината на компанията и точно затова пасва на вечерта — то не пита защо чашата е една.

АЗИС — Кажи честно е истината, която поевтинява, щом няма свидетели. Насаме си казваш неща, които в компания би премълчал — за деня, за себе си, за посоката — защото няма кой да ги запише и да ти ги върне после. Кажи честно е точно за тази равносметка на четири очи, от които двете са твои, а другите две са на чашата.

Влади Марков — Мамино Анче е мекотата, с която самотната вечер посяга да замести компанията, каквато тази вечер няма. В тихата стая човек не търси веселото, а топлото — нещо, което да напълни мястото отсреща, останало празно. Кючекът подава тази топлина на изплащане, без да задава въпроси и без да иска депозит.

Пиенето насаме свършва с празната чаша и с единствения въпрос, който остава на масата — да я напълниш ли пак. Изглежда маловажен въпрос и понякога не е. Кючекът е свирил и на шумните маси, и на тихите вечери, и не бърка едното с другото — насаме музиката не вдига, тя прави компания, запълва тишината, която иначе би оставила твърде много място за смятане наум. Не съди чашата; просто стои в стаята, за да не е чак толкова тихо.