Четиридесет дни, после хляб. Мъжете ги пращат на разходка, жените се събират, а над две глави се опъва бяла кърпа с пари в нея. Това е обредът, който днес наистина се прави — с организатори, реквизит и правила, които не идват от етнографията. Кючекът чака отвън, докато вътре се чупи питата.
Мъжете излизат. Бащата го пращат на разходка, все едно е пречка в собствения си апартамент. Остават жените — най-близките, преброени. Над майката и бебето се опъва бяла кърпа, в кърпата има пари, отстрани чакат мед, здравец, орехи и светена вода. Питата се разчупва над двете глави, не над едната — сити трябва да са и двамата, защото единият още не яде. Кючекът чака в другата стая, докато свърши броенето.
Само че диалектният запис брои другояче. Академичният запис на Института за български език при БАН — Маргарита Котева, по Български етимологичен речник т. 5 — привързва родилната „погача“ към първия, третия или седмия ден след раждането, засвидетелствано в Панагюрско и Разложко. Четиридесетият ден е църковен: молитвата над родилката, наречена очистителна, и въвеждането на младенеца за молитва в храма. В този чин няма хляб. Няма мед, няма пари, няма кърпа.
Оттам нататък всичко е кодификация. Двете жени с двама живи родители, синьото мънисто, монетата, с която бебето „да си купи сън“ — това го пишат съвременните родителски издания, не етнографите. Изданията не са съгласни дори помежду си кой чупи питата: ту двете, които държат кърпата, ту свекървата, ту най-възрастната жена в стаята. Правилото се измисля в движение и се спазва като закон. Обредът вече има организатор и пакет, а академичният корпус няма нито един ред за него. Изискването „с двама живи родители“ е единственият кастинг критерий в България, който никой не оспорва. „Бабина погача“ и „кръщелна погача“ пък не са засвидетелствани обредни термини изобщо. В корпуса стои „бабина пита“, записана в с. Блаци, Визенско, и „баба“ там значи свекърва, не акушерка. При кръщене хлябът върви другаде: „точено“ е баница или погача, която бащата носи на кръстника.
Самата дума не крие нищо: праславянско *pogača от средновековнолатинското focacia, производно на focus — огнище. Хляб от огнището. Същият корен, от който италианците извадиха focaccia. А засвидетелстваните имена на родилните хлябове са толкова много, че всяка таксономия се разпада още на втория ред: богородична пита, повойница, молитви, понуда, бърза пита. Пет имена за един хляб. Днес и петте се събират в едно събитие във фейсбук, създадено от организатор на погачи.
Кючекът влиза, когато кърпата се сгъне и парите се преброят за втори път. Пуска го някоя от жените, които са месили от сутринта — „Точилка“ на Милко Калайджиев и Наско Ментата, докато другите още четат инструкции в телефона. После „Медовина“ на Кали и „Дай ми тате малко парички“ на Росица Пейчева: медът лепне по дръжката на вратата, а под бялата кърпа тече цяла икономика. „5-6 женички“ на Влади Марков брои стаята такава, каквато е. Бащата още се разхожда. „Мамино анче“ затваря вечерта за единствения човек в помещението, който не знае, че е бил обреден център.
Пожелания
Нека питата стигне за всички — включително за дошлите заради снимката
Дано кърпата е бяла, а ръцете под нея — сухи
На майката: четиридесет дни минаха. Нека тази вечер никой не ѝ обяснява как се кърми
Нека медът е малко, а сънят — много
Дано роднините от чужбина гледат по видео и коментират по-малко, отколкото им се иска
Нека ти останат две свободни ръце за собственото ти дете, след като реквизитът се прибере
ЧЗВ
Кога се прави погача на бебето?
Над кого се разчупва погачата и кой я чупи?
Има ли хляб в църковния чин на 40-ия ден?
Какво означава думата „погача“?
Съществува ли обред „бабина погача“?
Песни за момента
- Милко Калайджиев и Наско Ментата — Точилка за ръцете, които месиха, докато другите четяха инструкции в телефона
- Кали — Медовина купичката мед е реквизит; лепкавата дръжка на вратата е последствие
- Росица Пейчева — Дай ми тате малко парички бялата кърпа има бюджет и той се брои два пъти
- Влади Марков — 5-6 женички съставът на стаята, обявен без заобикалки
- Влади Марков — Мамино Анче за единствения в стаята, който не знае, че е обреден център