Четиридесет дни, после хляб. Мъжете ги пращат на разходка, жените се събират, а над две глави се опъва бяла кърпа с пари в нея. Това е обредът, който днес наистина се прави — с организатори, реквизит и правила, които не идват от етнографията. Кючекът чака отвън, докато вътре се чупи питата.
Мъжете излизат. Бащата го пращат на разходка, все едно е пречка в собствения си апартамент. Остават жените — най-близките, преброени. Над майката и бебето се опъва бяла кърпа, в кърпата има пари, отстрани чакат мед, здравец, орехи и светена вода. Питата се разчупва над двете глави, не над едната — сити трябва да са и двамата, защото единият още не яде. Кючекът чака в другата стая, докато свърши броенето.
Само че диалектният запис брои другояче. Академичният запис на Института за български език при БАН — Маргарита Котева, по Български етимологичен речник т. 5 — привързва родилната „погача“ към първия, третия или седмия ден след раждането, засвидетелствано в Панагюрско и Разложко. Четиридесетият ден е църковен: молитвата над родилката, наречена очистителна, и въвеждането на младенеца за молитва в храма. В този чин няма хляб. Няма мед, няма пари, няма кърпа.
Оттам нататък всичко е кодификация. Двете жени с двама живи родители, синьото мънисто, монетата, с която бебето „да си купи сън“ — това го пишат съвременните родителски издания, не етнографите. Изданията не са съгласни дори помежду си кой чупи питата: ту двете, които държат кърпата, ту свекървата, ту най-възрастната жена в стаята. Правилото се измисля в движение и се спазва като закон. Обредът вече има организатор и пакет, а академичният корпус няма нито един ред за него. Изискването „с двама живи родители“ е единственият кастинг критерий в България, който никой не оспорва. „Бабина погача“ и „кръщелна погача“ пък не са засвидетелствани обредни термини изобщо. В корпуса стои „бабина пита“, записана в с. Блаци, Визенско, и „баба“ там значи свекърва, не акушерка. При кръщене хлябът върви другаде: „точено“ е баница или погача, която бащата носи на кръстника.
Самата дума не крие нищо: праславянско *pogača от средновековнолатинското focacia, производно на focus — огнище. Хляб от огнището. Същият корен, от който италианците извадиха focaccia. А засвидетелстваните имена на родилните хлябове са толкова много, че всяка таксономия се разпада още на втория ред: богородична пита, повойница, молитви, понуда, бърза пита. Пет имена за един хляб. Днес и петте се събират в едно събитие във фейсбук, създадено от организатор на погачи.
Кючекът влиза, когато кърпата се сгъне и парите се преброят за втори път. Пуска го някоя от жените, които са месили от сутринта — „Точилка“ на Милко Калайджиев и Наско Ментата, докато другите още четат инструкции в телефона. После „Медовина“ на Кали и „Дай ми тате малко парички“ на Росица Пейчева: медът лепне по дръжката на вратата, а под бялата кърпа тече цяла икономика. „5-6 женички“ на Влади Марков брои стаята такава, каквато е. Бащата още се разхожда. „Мамино анче“ затваря вечерта за единствения човек в помещението, който не знае, че е бил обреден център.
Пожелания
Нека питата стигне за всички — включително за дошлите заради снимката
Дано кърпата е бяла, а ръцете под нея — сухи
На майката: четиридесет дни минаха. Нека тази вечер никой не ѝ обяснява как се кърми
Нека медът е малко, а сънят — много
Дано роднините от чужбина гледат по видео и коментират по-малко, отколкото им се иска
Нека ти останат две свободни ръце за собственото ти дете, след като реквизитът се прибере