Не е достатъчно да получиш повишението. Трябва да го полееш. Кючекът е задължителна стъпка между имейла и баницата.
Кой решава кога едно повишение е достатъчно, за да се отпразнува официално? Очевидно ти — защото работодателят не организира банкет. Повишението в йерархията на компанията е един от малкото моменти в трудовия живот, когато личният напредък е официално признат с документ или поне с имейл от HR. И точно поради тази причина е повод, а не просто административна промяна с нова позиция в имейл-подписа. Разграничението между „повишение“ и „повишение само по звание“ е направено от всеки служител преди подписването и обяснява честотата и мащаба на черпенето, последвало го.
В България корпоративната среда е специфична: повишенията вървят с преговори, а не с автоматизъм. НКПД (Националната класификация на професиите и длъжностите) регламентира структурата, но реалната заплата и реалното ниво на вземане на решения рядко съответстват перфектно на официалната класификация. Повишението понякога идва с повече отговорности и без пропорционално увеличение на заплащането — в тези случаи тържеството е по-сдържано и по-прагматично. Колегите знаят разликата. В частния сектор, особено в IT, повишенията са резултат от директни преговори — „отивам при шефа“ е отделен вид смелост, специфична за трудовия контекст, и тя се упражнява по-рядко, отколкото е нужно.
Поливането на повишение е по-неофициален ритуал от сватбата, но по-официален от рождения ден в офиса. Правилото на „черпи се“ в България е ясно: ти черпиш, не гостите. Доходоносното повишение изисква по-скъп жест от шефската позиция, изискваща предимно допълнителна работа. Колегите оценяват разграничението с ироничната точност на хора, преживели и двата варианта. Ракията е за мениджърите; бирата е за всички. Кафе-машината в офиса и „обядваме заедно“ са варианти за по-тихите. Нито един от тези варианти не е грешен — правилото е да се черпи, не как да се черпи.
„Най-добрата фирма“ на Тони Стораро ft DJAMAIKATA пие за фирмата, а „Шефката“ на Тони Стораро ft Галена пие за теб — един и същ имейл от HR, две различни наздравици. Ростислава със „Супер Бизнес Тарикат“ е за онова, което колегите казват, след като си излязъл от стаята — заглавието минава и за поздрав, и за присъда. Кючекът не иска да види договора; стига му думата повишение. Изборът на трак е личен, но жанрът е готов с репертоар за точно тази категория житейски промени — нещо, което не е случайно, а е следствие от факта, че поп-фолкът е писан от хора, за които трудовият успех е бил лична победа, а не корпоративна процедура.
Пожелания
Повишението е официално признание — черпи се. Редът е такъв
Новата позиция е нов имейл-подпис, нова отговорност и нова причина за кючек
Пожелаваме повишение, при което заплатата расте пропорционално на задълженията
Колегите знаят разликата между истинско повишение и повишение само по звание
Тони Стораро ft Галена пее „Шефката“ точно за тази вечер — изборът е направен
Нека новата позиция носи и нови правомощия, не само нов шрифт в подписа