Ден на народните будители 2026

През 2026 г. Денят на народните будители е в неделя, 1 ноември.

На 1 ноември България чества хората, които са я научили да чете. Будителите са будили с книги, а кАЙсетка буди с кючек — по-шумно е, но става от първия път.

Денят на народните будители е за монасите, учителите, книжовниците и революционерите, които през XVIII и XIX век са учили българите да четат на български — в килии, с книги от чужди печатници, по села, където книга е виждал само попът. Държавата им благодари по единствения начин, който не струва пари: затваря училищата. Учениците, заради които будителите са рискували главите си, спят до обед. Възрастните, които уж вече са будни, отиват на работа. Държавата не е объркала нищо: будните плащат данъци.

Идеята тръгва от Пловдив през 1909 г. и стига до царски указ през 1923 г. — над тринайсет години. По стандартите на българската администрация това е експресна процедура. Датата е на Свети Иван Рилски по стария календар, затова днес празникът идва тринайсет дни след светеца си — като ученик, който влиза след звънеца и пак иска да го пишат присъстващ.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт отменя празника. Власт, която има нужда от заспал народ, първо спира будилника. Празникът на азбуката, 24 май, остава — с тази азбука се пишат и присъдите на Народния съд; опасни са хората, които я използват, за да мислят. Неофициално денят оцелява — в Пирдоп и по много села го честват и без разрешение: будителите явно са научили някого да чете между редовете. Народното събрание връща празника през 1992 г., а почивката — само на учебните заведения: възрастните междувременно са научили, че е по-безопасно да спят.

Паисий Хилендарски пише „История славянобългарска“ през 1762 г. на ръка, в манастир на Атон — без издател и без хонорар. Петър Берон издава първия новобългарски учебник, „Рибен буквар“, кръстен на рисунката на кит в края му. Китът е бозайник: още първият ни учебник носи грешка в името си. Васил Априлов отваря в Габрово първото новобългарско светско училище през 1835 г. — с дарения, защото държава тогава няма. Днес държава има, а даренията се казват фонд на класа.

На 1 ноември цветята отиват при паметниците, а цитатите — в социалните мрежи, обикновено без книгата, от която са. Будителите са писали томове, за да ги чете народът. Народът ги чете по едно изречение — върху снимка на залез. С кючека е по-лесно: никой не го цитира, а всички го знаят наизуст.

Кючекът за 1 ноември е за будните — и за тези, които стават само заради него. „Микса на народа“ на Насти и приятели е за народа, който будителите са учили, без да го питат дали иска. „Добро утро, бате Кольо“ на Амет е будилникът — учтив е само в заглавието. „Ученическа любов“ на Тони Дачева и орк. Кристал е за първото, което се учи в училище, без да е в програмата. „Българи сме още“ на Христо Стоичков и Братя Аргирови отговаря на Паисий с рефрен вместо с история. Накрая „Преславски кючек за майстори“ на Орк. Енерджи Котел — от Преслав, книжовната столица близо девет века преди будителите.

Пожелания за Деня на народните будители

Честит Ден на народните будители — дано днес те събуди книга, а не напомнянето за вноската по кредита.
На учителите — будителите са будили цял народ, а те дано събудят поне последния чин.
Дано учениците някой ден разберат, че Паисий не е писал за контролното.
Паисий питаше защо се срамуваш да се наречеш българин. Дано никой не му каже, че днес въпросът е от кое летище.
Дано никоя власт повече не реши да отмени будителите — миналия път ги върнаха с факли.

ЧЗВ

Кога е Денят на народните будители и почива ли се?

Всяка година на 1 ноември. Денят е неприсъствен само за учебните заведения — училищата и университетите. За всички останали е обикновен работен ден, така че будителите се честват в обедната почивка.

Защо празникът е на 1 ноември?

Заради Свети Иван Рилски. Когато празникът е въведен, църквата още живее по стария календар и денят на светеца — 19 октомври — се пада 1 ноември по новия. През 1968 г. и църквата минава на новия календар: Иван Рилски вече е на 19 октомври, а будителите остават на 1 ноември. Тоест 1 ноември е 19 октомври, преведен на държавен.

Кои са народните будители?

Книжовници, учители, духовници и революционери от Възраждането — Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Васил Априлов, Раковски, Левски, Ботев, Вазов и още много. На повечето от тях днес има кръстени училища и улици — у нас будителят се помни най-вече като адрес.

Кой създаде празника и кой го отмени?

Неофициално денят се отбелязва за първи път в Пловдив през 1909 г. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага 1 ноември, а през 1923 г. цар Борис III подписва указа. През 1945 г. правителството на Отечествения фронт отменя празника. Денят оцелява неофициално, а на 1 ноември 1990 г. в София минава факелно шествие за връщането му. Народното събрание го възстановява на 28 октомври 1992 г. с допълнение в Кодекса на труда — единствения закон, от който всеки българин е чел поне частта за почивните дни.