Международен ден на кафето

Международната организация по кафето празнува деня от 2015 г., а от 2026 г. — и ООН, институция с ден за почти всичко, която за кафето се сети последна. Един от ранните документи за кафене на Балканите е по-мрачен: през 1581 г. жителите на Енидже Вардар се оплакват на султана, че им събират насила пари за строежа на кафене, а из града върлуват разбойници. Султанът нарежда постройката да се разруши и забранява да се мисли за „подобно пагубно заведение“; за разбойниците не казва нищо. Четири века и половина по-късно кафето има свой ден, а кафенето — парола за уайфая.

В България кафето е мерна единица за време („само за едно кафе“ — тоест два часа) и за приятелство („да пием по кафе“ — покана, която и двамата знаете, че е само на думи). По данни на НСИ средното домакинство е купило 5 кг кафе през 2023 г. срещу 3,4 кг през 2012 г. — и пак не стига за всички обещани кафета. Еспресото, с което се будиш, има около 80 мг кофеин — по-малко от чаша шварц, която има около 90 мг. Европейският регламент задължава напитките с над 150 мг кофеин на литър да носят надписа „Високо съдържание на кофеин“. Кафето е освободено, щом в името му пише „кафе“: който знае какво пие, сам си е виновен. Еспресо машина с E61 загрява около 25 минути; кючекът тръгва от първата секунда.

Кючеците за деня поне в заглавието са за кафе. Алисия има „Черно кафе“, Тони Дачева и Мустафа Чаушев — „Тайно кафе“, Орнела — „Изпий си кафето“, Таня Боева — „С тен на мляко и кафе“. Орлин Памуков с „Паскал“ е за налягането: еспресото се вари на 9 бара, или 900 000 паскала. Деси с „Майсторе, майсторе“ е за двестотния шот — първия, който излиза като предишния. Целият път от първата машина до свестното еспресо е в наръчника „Домашен бариста“.