Света Елисавета

На 5 септември църквата почита свети пророк Захария и праведна Елисавета — родителите на Йоан Кръстител и официалните рекордьори по чакане в целия календар. Захария е свещеник в Йерусалимския храм, Елисавета е сродница на Богородица, и двамата остаряват бездетни, докато архангел Гавриил не идва да съобщи, че ще имат син на име Йоан. Захария си позволи да се усъмни в куриера — напълно разбираемо предвид възрастта на клиентите — и веднага го наказаха с онемяване до раждането. Рядък случай, в който мълчанието не е избор, а глоба за задаване на въпроси.

Името Елисавета е от еврейски произход и значи „Бог е моята клетва“ — договорна формулировка, която в България живее и като Ели, и като по-модерната Изабела. На същата дата черпят и Захари, и Зарко, така че масата на 5 септември обикновено е поделена между едно старо име и няколко негови по-млади преиздания, всяко убедено, че оригиналът е то.

Кючекът разбира дългото чакане като малцина. И той се появява късно на вечерта — след речите, след салатите, когато търпението вече е изчерпано и остава само нуждата нещо най-сетне да се раздвижи. Неравноделният такт не бърза; знае от опит, че най-доброто на трапезата идва след дългата пауза, не преди нея — точно както един син може да закъснее с няколко десетилетия и пак да излезе Йоан Кръстител.

За разлика от гръмките имен дни, Елисавета е тих празник — църковен, без пищни народни обичаи, вързан за семейството, а не за площада. Затова и кючекът тук е за домашната маса: за жената, чакала до старини за един повод, и за всички Елисавети, Ели и Изабели, които носят името, без непременно да подозират колко търпение и колко ситен шрифт е зашито в него.