Всички български светии

Неделята на всички български светии е втората неделя след Петдесетница — точно седмица след Неделята на всички светии, която е обща за целия православен свят. Разликата е в регистрацията: първата неделя чества всички светци изобщо, втората стеснява списъка до българските. Българската православна църква установява празника през 1954 г., за да събере на едно място имена, които иначе са разпръснати из целия календар.

Списъкът е дълъг и нехомогенен — от Св. Иван Рилски до Св. Климент Охридски, от мъченици до книжовници, от отшелници до царе. Общото между тях не е нито епоха, нито занаят, а география: всички са минали през тази земя и са оставили следа в нея. Празникът не ги подрежда по важност; просто ги брои като свои.

Кючекът има подобна логика. Той също не пита откъде идва човекът на масата — пита само дали ще танцува. Свирил е на сватби от Дунав до Родопите и знае, че „българско“ рядко е точна дефиниция и почти винаги е широка. Неравноделният такт е доказателството: 7/8 и 9/8 не признават граници вътре в страната, камо ли претенции за чистота.

За разлика от именните дни, тук няма конкретни имена за черпене и няма трапеза, вързана за едно семейство. Празникът е колективен — цялата страна има един общ род от светци и никой не е длъжен да носи торта. Остава само тихото признание, че светостта, както и кючекът, е нещо, което се е случвало тук достатъчно често, за да му се посвети отделна неделя.