Поп-фолк е индустриалното и академичното название за чалга. По-неутрално, по-дълго, по-трудно за произнасяне на сватба. Пайнер го налага в 90-те, Планета ТВ го разпространява в 2000-те. Разликата между чалга и поп-фолк е контекстна — едното е на улицата, другото е в статистиката, а кючекът е под двете.
Определение: Официалното категоризационно название за чалгата — българска поп музика, която съчетава елементи от народна музика, балканско-турски ориенталски звуци и западна поп/денс продукция.
Етимология: Англицизъм от "popular" + "folk" — съчетание на популярна и народна музика.
История: Терминът "поп-фолк" е въведен в България през 90-те като по-неутрална алтернатива на дискредитираното "чалга". Звукозаписната компания Пайнер (основана 1990) е централен играч в дефинирането и комерсиализирането на жанра, чрез телевизия Планета (от 2001). Сцената включва оркестри (Канарите, Кристали), солисти-вокалисти и продуцентски екипи.
Ключови артисти: Веселин Маринов, Глория, Емилия, Преслава, Камелия, Азис, Тони Стораро
Поп-фолк е индустриалното и академичното название за чалга — по-неутрално, по-дълго и значително по-трудно за произнасяне на сватба. Разликата между двете думи не е в музиката, а в контекста: „чалга“ е това, което казваш на улицата, „поп-фолк“ е това, което пишеш в статистиката.
По същество поп-фолк е официалното категоризационно название за чалгата — българска популярна музика, съчетала елементи от народната традиция, балканско-турското ориенталско звучене и западната поп и денс продукция. Терминът е опит да се опише жанрът, без да се произнесе дискредитираната дума, и точно затова живее предимно в медийните заглавия, наградните церемонии и музикалните класации.
Името е англицизъм — просто съчетание на „popular“ и „folk“, популярна и народна музика, залепени в едно неутрално понятие. Тази конструкция издава и целта му: да звучи международно, прилично, каталожно. Докато „чалга“ идва от турското çalgı и мирише на кръчма и сватба, „поп-фолк“ идва от английския и мирише на прес-съобщение.
Терминът влиза в употреба в България през 90-те години като по-приемлива алтернатива на вече натоварената с презрение „чалга“. Централен играч в дефинирането и комерсиализирането на жанра е звукозаписната компания Пайнер, основана през 1990 година, която чрез телевизия Планета от 2001 година налага поп-фолка като организирана индустрия със свои звезди, класации и годишни награди. Сцената включва всичко наведнъж — инструменталните оркестри като Канарите и Кристали, солистите-вокалисти и продуцентските екипи зад тях.
В основата си „поп-фолк“ и „чалга“ означават едно и също, но носят различна социална температура. Едната дума е за защита — с нея жанрът се представя на журита и институции; другата е за живот — с нея се поръчва песен на масата. Изборът между тях е класов и контекстуален: казваш „поп-фолк“, когато искаш да звучиш сериозно, и „чалга“, когато искаш да танцуваш.
Самото съществуване на два термина за една музика е показателно за неудобството, което тя поражда. Едва ли друг български жанр се нуждае от прилично и от улично име едновременно; само чалгата изисква да я наричаш по различен начин в зависимост от това пред кого стоиш. „Поп-фолк“ е дрехата за пред хора; „чалга“ е това, което носиш вкъщи.
Погледнат от дансинга, поп-фолкът е чалгата с вратовръзка — същата музика, облечена в приличен термин за поводите, в които приличието има значение. Но под каталожното название пулсира точно същият кючек, а на дансинга никой не прави разлика.
Витрината на жанра събира най-разпознаваемите му гласове. Тони Стораро и Константин — Кома е мъжкият дует в разцвета си, Азис — „Хабиби“ е провокацията, превърната в марка. Галена, Преслава и Борис Дали — Бутилка е звездният съюз, Ивана — Шампанско и Сълзи е мелодрамата, която върви и на сватба, и на развод, а Кондьо — Show да става е чистото парти. Заедно те са лицето, което поп-фолкът показва на класациите.
Накрая поп-фолкът е само официалното име на нещо, което всички наричат другояче — терминът за протокола, докато чалгата е думата за живота. На хартия е поп-фолк; на дансинга е кючек; разликата изчезва при първия такт.