Кючек за риболов — водата чака, кючекът не

Риболовът е медитация. Кючекът е будилникът. Часове наред човек седи на брега и гледа плувка, която не помръдва, в състояние, което отстрани изглежда като скука, а отвътре е нещо близо до покой. После, ако има късмет, идва момент на внезапно действие — и цялата тишина се оправдава наведнъж.

Любителският риболов в България е улов на риба със спортна или развлекателна цел във вътрешни водоеми, реки и Черно море. Изисква риболовен билет, издаван от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, и спазване на сезонни забрани и минимални размери на улова — правила, които разделят рибаря от бракониера. Популярни дестинации са язовирите Искър, Батак, Доспат и Кърджали, както и река Дунав, всяка със своя репутация и свои привърженици.

Но както при лова, уловът е само половината от историята, и то по-малката половина. Риболовът в българската култура има силен мъжки социален аспект — събиране с приятели, нощуване на брега, ракия и кафе, сварено на туристически котлон, докато плувките стоят във водата и никой особено не бърза нещо да се случи. Рибата е поводът; брегът, компанията и тишината са същината.

Кючекът разбира този ритъм, макар да е негова противоположност. Риболовът е за хора, които искат светът да забави; кючекът е за хора, които искат да го ускорят. И все пак вечерта на брега, след като въдиците са прибрани и огънят е запален, е точно територия на кючека — часът, в който тишината на деня отстъпва на разказите и ракията, а плувката е забравена до сутринта.

Орк. Аполон — Бай Иван е постоянният спътник на брега, чиито истории траят по-дълго от кълването. Бай Иван е човекът, който идва с всеки риболов — знае мястото, знае времето, знае защо днес не кълве и има мнение по всеки въпрос, поискан или не. Без него брегът е просто бряг.

Алчо — Комшийката е гласът, който пита колко риба си хванал, когато се прибираш с празна кофа. Уловът рядко оправдава разказите, а разказите рядко признават празната кофа — и точно между тези две неистини живее удоволствието от риболова. Кючекът озвучава завръщането, независимо какво има в кофата.

Орлин Памуков — Паскал е тихата философия на човек, който гледа плувката с часове. Има специфична мъдрост, която идва от дългото седене на брега без бързане — не голяма, не дълбока, но истинска, за живота, търпението и това колко малко всъщност трябва на човек, за да му е добре. Паскал носи точно този тон.

Риболовът свършва при прибиране, обикновено с по-малко риба и повече спокойствие, отколкото се е очаквало. Кючекът е там за вечерта на брега, за прехода от тишината към компанията. Рибата — може би, но брегът и ракията са сигурни. Часовете на брега не се броят за изгубени, а за спестени — риболовът е един от малкото начини да прекараш цял ден, без да си го отчел пред никого.