Автобусната екскурзия е свела Рилския манастир — основан от Свети Иван Рилски в X век, в ЮНЕСКО от 1983 г., на 120 километра от София — до „духовна почивка с включен обяд“. Кючекът е чувал за Хрельовата кула и е решил, че темпото му пасва и там.
Автобусът потегля в 7:00. До 9:30 половината пътници са заспали, другата половина е яла баница с найлон. Когато пристигнеш, пред портата вече чакат трима с еднакви чували — мармалад, мед, свещи и един иконостас с размерите на раница. Поклонението е логистично организирано. Духовното е включено в цената.
Рилският манастир е основан през X век и стенописите в главната църква са дело на Захарий Зограф и неговата школа от 1840-те — факти, които никой не чете на табелата, защото е зает да заобиколи знака „не се снима“ без камерата да натегне. Хрельовата кула от XIV век стои настрана и гледа. Самата тя е видяла достатъчно. Билетът за вход в кулата е включен в екскурзията, но половината група е при сергията с меда.
Кючекът не претендира за духовна дълбочина — „Исус Христос е Светлина“ на Брат Мечо е честен в претенцията си. Сашо Роман — Мой ангеле е за пътя нагоре, Орхан Мурад — Хиляди слънца се включва при панорамата, а Коци и Орк. Ботевград — Мерцедес е за момента, в който автобусът потегля обратно с четири килограма мармалад на глава от семейството.
Пожелания
Дано табелата „не се снима“ влезе в кадъра само веднъж.
Нека мармаладът издържи до вкъщи, без да се отвори в чувала.
Дано Хрельовата кула бъде видяна от поне един човек в групата — тя е от XIV век и го заслужава.
Нека автобусът тръгне навреме, а духовното прочистване се задържи поне до Боровец.