Несебър е в списъка на ЮНЕСКО, Созопол е „уютен“, Лозенец е „изключителен“ — и на нощния бряг кючекът го чуваш от три различни посоки едновременно, докато търсиш място без хора.
Идеята е проста: 378 км черноморски бряг, нощ, двама, бутилка вино. Теорията е красива. Практиката в август е по-различна. Бутилката е стояла три часа в чантата и достига температурата на пясъка — около 31 градуса. Пясъкът е навсякъде освен там, откъдето идва. Тихото място е на 400 метра от следващия плаж, но следващият плаж има генератор.
Несебър е в списъка на ЮНЕСКО от 1983 г. — факт, с който никой не се утешава, когато комарите намерят двойката в 22:30. Черноморският бряг е около 378 км, от които в пиковия август са заети 377. Последният свободен метър е до канализационния изход, там наистина няма хора и ще разбереш защо. Звездите над морето са точно толкова красиви, колкото са в снимките — но звукът от бийч бара с кючека на Орхан Мурад пристига секунда след светлината от сцената на бара.
„На море“ на Орхан Мурад е написана за точно тази нощ — не за романтичната версия от клипа, а за реалната, с пясък в сандалите и комар на ухото. „Скитница“ на Тони Дачева и орк. Кристал разбира бягството по-добре от всяка свещ. „Ще Те Хапят Комари“ на Максим е документална. „Gipsy Camp“ на Рико Бенд е за сутринта — когато плажът е тих и всичко изглежда по план.
Пожелания
Дано топлото вино да се окаже за предпочитане пред никакво вино — обикновено се оказва.
Нека комарите да предпочетат съседа с по-силното фенерче на телефона.
Дано тихото място да съществува — и ако не, кючекът от бийч бара да е поне добър.
Нека пясъкът в сандалите да стане спомен по-бързо, отколкото звездите над Несебър.