Ски сезонът в България трае три месеца и струва колкото малка кола, ако сметнеш лифта, екипировката, апре-ски бара и кафето горе на 2300 метра. Кючекът чака в долната хижа — не защото не може да се качи, а защото вече знае, че всички слизат сами.
Ски в България работи по ясна йерархия. Банско е „БГ Куршевел“ — казано от хора, които не са виждали Куршевел. Боровец е семеен вариант с по-кратка опашка и по-дълга история. Пампорово е за тези, от чийто регион се стига по-лесно. Лифт-пасът в Банско струва колкото уикенд другаде — и това е само входът. Ски под наем добавя още толкова. Обядът горе, за супа и основно, е по-скъп просто защото няма конкуренция на 2300 метра. Карането на писта е опционална дейност.
Софийската публика, която пълни Банско от декември до март, идва с три цели: да се снима на пистата, да обядва в хижата и да разкаже после, че е карала. Третата цел е задължителна; първите две — достатъчни. Апре-ски барът в 16:30 е по-пълен от лифта в 10:00. Кючекът тръгва, когато ски-обувките са наредени до входа и вече никой не брои слалома. Галена пее „Дяволът ме кара“ с разбиране на сезонната принуда. Тони Стораро знае за студа всичко, което метеорологичните станции пропускат.
Florin Salam — „Saint Tropez“ е за Банско след 22:00, когато планинският курорт реши, че е Ривиерата. „Хабиби“ на АЗИС е за момента, в който лифтът спира поради вятър и всички стоят на базата без план. Кючекът не променя времето — той просто прави изчакването по-оправдано.
Пожелания
Дано пистата е заснежена от природата, а не от машината, и разликата да не личи едва в петък.
Нека апре-ски барът да отвори навреме и ракията да е на цената от менюто, а не на цената от лифт-паса.
Дано снимката горе да изглежда достатъчно убедително — за разказа после.
На лифт без чакане поне веднъж в сезона — пожелание, което статистически се сбъдва в сряда преди обяд.