Напипай за Созопол

Основан през седми век преди новата ера. Фестивал от хиляда деветстотин осемдесет и четвърта. Кючекът е по-нов, но се прибавя без притеснение. Созопол е град, свикнал да натрупва пластове — гръцка колония, рибарско село, художническо убежище, летен курорт — и кючекът е просто най-новият слой върху много стари камъни.

Созопол е античен крайморски град в Бургаска област, основан през седми век преди новата ера като гръцката колония Аполония Понтика. Това го прави един от най-старите градове по българското Черноморие — място, което е било пристанище, когато повечето европейски столици още не са съществували. Старият град е архитектурен резерват от възрожденски къщи, накацали по тесен полуостров, чиито дървени еркери висят над калдъръма, а морето се вижда от всяка втора уличка.

Созопол има двойствен характер. Той е домакин на международния фестивал за изкуства „Аполония“ от хиляда деветстотин осемдесет и четвърта година — събитие, което всяка есен пълни града с театър, музика и литература, и му придава интелектуална патина. Същевременно в околността са открити мощи, приписвани на свети Йоан Кръстител, което добавя пласт на поклонничество към и без това претрупаната биография на града. Созопол е едновременно светски и свещен, курортен и артистичен, и не вижда противоречие в това.

Кючекът в Созопол се появява след залез, когато художническата дневна доброта отстъпва на летния нощен живот. Старият град е за разходка и съзерцание през деня; вечер баровете се пълнят и чалгата се промъква между възрожденските стени, доказвайки, че дори най-културният български курорт си остава балкански под лустрото.

Орхан Мурад — На море е черноморският рефлекс, който древният град включва въпреки античната си осанка. Аполония Понтика или не, Созопол е на море, и На море звучи еднакво уместно на калдъръма и на плажа под него.

Нелина — Бял Мерцедес е ретро блясъкът, който старият град носи с възрожденско достойнство. Има нещо носталгично в Созопол, което пасва на едно по-старо парче — усещане за отминало време, което градът пази в дървените си къщи и в летните си вечери.

Рико Бенд — Gipsy Camp е енергията на летния фестивален Созопол след залез. Когато денят на плажа стане вечер в стария град, баровете преливат по тесните улички и Gipsy Camp носи точния ритъм на курорт, който през деня рисува, а през нощта купонясва.

Созопол свършва в края на сезона, когато художниците и туристите си тръгват и градът се връща към зимната си тишина. Кючекът е свирил на летните вечери между възрожденските стени и знае, че Аполония е стара, но купонът е вечен. Градът е на две хиляди и седемстотин години; вечерта му е млада всяко лято отново. Кючекът се промъква между възрожденските стени след залез и не се притеснява от античната осанка на града — Аполония е стара, но лятната вечер се ражда наново всеки сезон.