Българската сватба е единственото парти, на което плащаш входа в плик и тайно се надяваш да покриеш поне стола си. Трае ден и нощ, събира двеста души, от които познаваш сто, и свършва чак когато оркестърът капитулира. Кючекът не чака финала — влиза в мига, в който вратовръзката падне, а сметката „кой колко е дал“ започне.
Сценарият е национален и почти не се мени. Питката се чупи над главите за късмет — по-голямото парче „печели“, макар че и двамата вече са загубили правото да решават сами къде ще прекарат всеки следващ Великден. Хорото се вие от всички, включително от онези, които не знаят стъпките и компенсират с увереност. Кумът вдига наздравица, която е репетирал по-малко, отколкото твърди. Половината гости са поканени от родителите; младоженците ги виждат за пръв път на собствената си сватба. Булката е отвлечена около деветия час и върната срещу символичен откуп — единствените пари тази вечер, които се връщат на масата, от която са тръгнали.
Сватбата в България отдавна е индустрия. Залата, фотографът, видеооператорът, лимузината, шатрата, менюто на калпак и оркестърът се събират в сметка, която спокойно се мери с първоначална вноска за апартамент — за събитие, което официално трае един ден. Пликът е местната валута: подаръкът е пари в плик, а домакините водят негласно счетоводство дали даденото стига за менюто на калпак, и ако остане отгоре — толкова по-добре за медения месец. Фотографът и видеооператорът заснемат всичко, за да може после никой да не го изгледа докрай. Гражданската регистрация в общината е задължителната част; православната венчавка е по избор. Двете може да са в един ден или разделно — зависи колко издръжливи са кумът и обувките на булката.
Музикално сватбата е разделена на две епохи: преди и след падането на вратовръзката. Първата е за официалните тостове, които „ще бъдат кратки“ и не са. Втората започва, когато оркестърът — или DJ-ят в по-новите сватби — пусне първия кючек и хорото се превърне в нещо, което вече никой не контролира. Жив оркестър като Орк. Ицо Бенд или Орк. Рико Бенд струва колкото малка кола, но дава онова, което тонколоната не може: човек, който вижда кога масата е узряла за кючек, и го пуска точно тогава. Оттам нататък сватбата престава да е програма и става това, заради което всъщност са дошли всички.
Дуетът на Азис и Ванко 1 „Като тебе втори няма“ е сватбеният химн по подразбиране — заглавие, което звучи прекрасно на първата сватба и леко иронично на третата. Ивана с „Шампанско и сълзи“ покрива тостовете и онази част от нощта, в която и двете се появяват. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд поема след полунощ, когато сериозните хора вече са се прибрали. „Бутилка“ на Галена, Преслава и Борис Дали е за дълбокото в нощта, а „7 дена 7 нощи“ на Сашо Роман е реалистична прогноза колко трае възстановяването. Кючекът на сватбата не е избор и не е украса — той е причината вечерта да се помни по-дълго от сметката. А това в България не е малко.
Пожелания
Пликовете да надхвърлят сметката за залата — а което остане, за медения месец, не за изненадите след него
Кумът да издържи речта, наздравицата и сметката, която тепърва ще му се проясни
Хорото да не спира, докато не остане само онзи, който винаги остава последен
Оркестърът да усети кога е време за кючек — и да не чака да му се каже
Бракът да трае поне колкото изплащането на сватбата
„7 дена 7 нощи“ да се окаже подценяване