Педалите — завъртени. Велоалеята — относително свободна. Кючекът — в ушите.
Педалите — завъртени. Велоалеята — относително свободна. Кючекът — в ушите. Велосипедът е най-демократичното превозно средство — не иска гориво, не иска книжка, не иска нищо освен крака и малко търпение към софийските шофьори, които още не са свикнали, че колелото има права.
Карането на велосипед служи на две цели едновременно — транспорт и спорт, работа и удоволствие. В града е начин да избегнеш задръстванията; извън града е начин да си спортист, без да ходиш на фитнес. Двуколесното педално возило е едновременно най-практичното и най-идеалистичното превозно средство, символ на градска мобилност и на упорит оптимизъм за българските пътища.
София развива велосипедна инфраструктура от началото на две хиляди и десетте години — велоалеята „Витоша–София“, трасета по булевардите „България“ и „Сливница“, макар и с прекъсвания, които тестват вярата на всеки колоездач. Кампанията „Аз карам колело“ популяризира градското колоездене, а всяка година малко повече хора решават, че педалите са по-бързи от седенето на светофара. Инфраструктурата изостава от ентусиазма, но и двете растат.
Кючекът на велосипеда е за ритъма на въртящите се педали. Има естествено съответствие между темпото на музиката и темпото на краката — правилното парче кара километрите да минават по-леко, а изкачването да боли по-малко. Кючекът в ушите на велосипедиста е малко бунтарство срещу сериозността на спорта, отказ да се третира карането само като тренировка.
Луна — Опел Тигра е песен за кола, изслушана на седалката на велосипед — балканската ирония на две колела. Опел Тигра е мечта за возило с двигател, а ти въртиш педали — и точно в този контраст има нещо чудесно самоиронично, което колоездачът разбира по-добре от всеки.
Цветелина — Сто мерцедеса е мечтата за сто мерцедеса, въртяна с педали вместо с газ. Сто мерцедеса са абсурдно богатство, а велосипедистът има едно колело и калпаво такова — но песента не е за притежанието, а за копнежа, а копнежът е безплатен и се върти еднакво добре с педали.
Орхан Мурад — На море е черноморският рефлекс на летния велосипедист по крайбрежната алея. Колоезденето край морето е едно от чистите летни удоволствия — вятър, вода, движение — и На море е точният саундтрак за въртене на педали покрай плажа, без бързане и без цел.
Карането на велосипед свършва с прибиране, с леко уморени крака и с чувството за свършено нещо полезно и приятно наведнъж. Кючекът е въртял педали с теб в ушите и е направил километрите по-леки. Инфраструктурата беше несъвършена; движението беше свободно; кючекът се въртеше в ритъм с краката. Той превръща тренировката в удоволствие — има естествено съответствие между темпото на музиката и темпото на краката, което кара километрите да минават по-леко, а изкачването да боли малко по-малко. Педалите се въртят по-охотно, когато нещо бие в такт с тях, дори нагоре по неудобния хълм.
Пожелания
Нека велоалеята да няма прекъсване точно днес
Дано пътят да те приеме наравно с колите
Нека изкачването да боли по-малко от очакваното
Дано педалите да са по-бързи от светофара