Напипай за влака

БДЖ от хиляда осемстотин осемдесет и осма. Инфраструктурата — обновява се. Кючекът — не чака, защото за разлика от влака той идва навреме.

Влакът е най-бавното, най-носталгичното и понякога най-честното средство за пътуване през България — минава през страната, а не над нея, и показва картина, която самолетът и магистралата тактично спестяват. БДЖ е националният оператор по основните линии София–Пловдив, София–Бургас, София–Варна, създаден през хиляда осемстотин осемдесет и осма, което го прави една от най-старите институции в страната — с всички предимства и всички стави на тази възраст.

Ремонтът на железопътната инфраструктура е сред основните приоритети по Плана за възстановяване, което на български значи, че се обновява със скоростта, с която се движи. Влаковете помнят по-славни десетилетия и не крият, че ги помнят. Междувременно перонът предлага единственото нещо, което БДЖ доставя надеждно и в изобилие — време.

Точно там влакът показва другата България, тази между градовете. Гледаш през прозореца и минаваш покрай села с полузабравени имена, покрай гари, на които не спира почти нищо, покрай пейзаж, който колата на магистралата подминава твърде бързо, за да забележи. Бавно, но истинско — влакът те свързва с географията по начин, за който другите средства нямат търпение.

Кючекът във влака е спътник на дългия бавен път. Часовете в клатещия се вагон минават по-леко със слушалки, а ритъмът на релсите под кючека придобива почти музикално качество — двата пътуват през страната с еднакво темпо, тоест без никакво.

Dj станчо шампиона — Кой ще кара влака е въпросът, който всеки пътник на БДЖ си е задавал поне веднъж на закъснял перон. Кой ще кара влака, кога ще дойде, ще дойде ли изобщо — вечните въпроси на българския железопътен пътник, превърнати в химн на чакането, което тук е част от билета.

Мечо ментата и приятели — Гурбетчии е духът на пътуващия през страната, покрай гари с изгубени имена. Влакът винаги е бил транспортът на гурбетчията — по-евтин, по-бавен, по-народен — и Гурбетчии носи дълъг път през родината, гледана през прозореца от човек, който я напуска или се връща в нея, обикновено с известно закъснение.

Орхан Мурад — Гурбетчии е тъгата на дългия път, гледана през прозореца на бавния влак. Има специфична меланхолия в дългото гледане на пейзаж, който минава, и песента я озвучава — тъгата и покоят на пътуване, което ти дава подозрително много време за мислене.

Пътуването с влак свършва с пристигане, обикновено с известно закъснение, но с усещане за преминато разстояние, което самолетът не дава. Кючекът е свирил през целия път и е направил бавното поносимо. Влакът закъсня; пейзажът беше хубав; кючекът не бързаше за никъде — единственият пътник в купето, който изобщо не се притесни, че БДЖ пак е в графика си от 1888.