Открит 1957. Природен парк. Пясъкът — наистина златен.
Открит хиляда деветстотин петдесет и седма. Природен парк. Пясъкът — наистина златен. Златни пясъци е рядкото място, чието име не е маркетингово преувеличение — пясъкът там наистина има златист оттенък, а курортът, за разлика от много други, стои в прегръдката на защитена природа.
Златни пясъци е черноморски курортен комплекс на седемнайсет километра северно от Варна, разположен в едноименния природен парк. Плажната ивица е широка и дълга — около три километра и половина фин златист пясък, а зад нея се издига гора, а не бетон — разлика, която прави курорта по-дишащ от по-плътно застроените му съседи. Тук морето и планината се срещат на късо разстояние, което е рядкост по българското крайбрежие.
Откриването на курорта е през хиляда деветстотин петдесет и седма година, а около него по-късно е обявен Природен парк „Златни пясъци“ — един от трите крайбрежни парка на България. Тази комбинация от курорт и защитена природа дава на Златни пясъци двойствен характер: от една страна масов туризъм с всичките му атрибути, от друга — гора, пътеки и естествени извори на крачки от плажа. Курортът предлага и купон, и убежище от него.
Кючекът се вписва в дневния ритъм на Златни пясъци. Денят е за плажа, широк и златен; вечерта е за заведенията, в които чалгата поема командването. Курортът не е толкова трескав като Слънчев бряг, но не е и тих — той намира баланс между морската почивка и нощния живот, а кючекът върви и с двете половини на деня.
Орхан Мурад — На море е черноморският химн, който на Златни пясъци звучи буквално, а не преносно. Тук си точно на море, с широк плаж отпред и природен парк отзад, и На море е точното описание на мястото, без нужда от метафора.
Кати — Най ми е добре е лежерното задоволство на широкия плаж със златен пясък. Има специфично усещане за доволство, което идва от достатъчно пространство, топло море и никакво бързане — и Най ми е добре улавя точно това състояние на плажна нирвана, преди вечерта да го смени.
Мира — Цепката е енергията на курорта, когато денят на плажа стане вечер в заведението. Щом слънцето залезе, Златни пясъци сменя регистъра — от спокойна почивка към нощен живот — и Цепката носи точно тази по-заредена вечерна нагласа на курорт, който знае и да си почива, и да купонясва.
Златни пясъци свършва там, където гората на природния парк поглъща края на курорта. Кючекът е свирил на плажа и в заведенията и знае, че тук почивката има две скорости — бавната на пясъка и бързата на нощта. Пясъкът наистина е златен; музиката се грижи вечерта да е също толкова. Кючекът върви и с двете скорости на курорта — бавната на златния пясък денем и бързата на заведенията вечер — и знае, че тук почивката е двойна: първо за тялото, после за настроението.
Пожелания
Нека пясъкът да е златен и на живо, не само в името
Дано гората зад плажа да остане на мястото си
Нека денят на плажа и вечерта в бара да не си пречат
Дано природният парк да преживее курорта