Кючекът звучи вярно на всяка сватба, защото текстът е написан за всяка сватба. Хороскопът звучи вярно по същата причина. Това не е съвпадение — това е конструкция.
През 1949 г. психологът Бертрам Форер раздал на 39 студенти идентичен личностен анализ. Казал им, че е съставен специално за всеки от тях. Помолил ги да оценят точността по скала от 0 до 5. Средната оценка: 4,26. Текстът? Изрязан от астрологическа книга, купена от вестникарски павилион. Студентите са оценявали астрологическо съдържание, без да знаят. Ефектът е кръстен на него — ефект на Форер, понякога ефект на Барнъм по P.T. Barnum — и е потвърден в стотици последващи изследвания.
Механизмът работи, защото хороскопските описания са структурно универсални: „понякога се съмняваш в решенията си“, „ценяш истинските приятелства над повърхностните“, „можеш да бъдеш строг към себе си“. Тези изречения са верни за практически всеки жив човек. Но ние ги четем като специфично верни, защото са ни поднесени като специфично наши. Авторитетният тон на хороскопа върши останалото.
А от 30-те години на XX век — когато Р. Х. Нейлър налага формата „12 параграфа, един на знак“ за британски вестник — цялата масова астрология е проектирана да работи така: един неспецифичен текст за 1/12 от всички хора на Земята, поднесен като личен анализ. С 12 параграфа един текст покрива цялото население наведнъж — една колонка вместо индивидуални четения. Повторяме: дизайнерски избор за тираж, не астрологическа методология.
Дословно
Следователно универсално валидно твърдение е онова, което важи еднакво добре за мнозинството или за цялото население.
Бертрам Форер, „The Fallacy of Personal Validation“, 1949, с. 118Данните ясно показват, че групата е била изиграна.
Бертрам Форер, „The Fallacy of Personal Validation“, 1949, с. 120