Купата на България съществува, за да има алтернатива на въпроса „какво спечелихме тази година“. Лигата беше на Лудогорец — четиринайсет поредни сезона, докато Левски не я взе през 2026-а. Купата е за останалите, и кючекът знае тази разлика от двайсет години.
Националният стадион „Васил Левски“ в София побира 43 000 души. На финала на Купата обикновено идват доста по-малко — останалите гледат мача от местни барове в градове, чиито отбори не са стигнали дотук. Трибуните изглеждат точно толкова пълни, колкото трябва, за да не се налага никой да обяснява нищо.
Финалът се играе в края на сезона, обикновено през май, след последните кръгове в лигата. За отбора, който вдигне купата, наградата е конкретна — квалификация за Лига Европа. Един мач срещу отбор от страна, чието население не е чувало за тях, последван от официална снимка с жълт шал пред Народния театър. Лудогорец взимаше шампионата толкова редовно, че купата беше станала де факто вторият трофей за всички, от Царско село до Пирин Благоевград.
Кали знае как работи схемата — „Наща система 4 4 2“ е написана за хора, които разбират, че тактиката не е виновна за резултата. „За милиони няма закони“ на Симпатягите е за момента, когато реферът свири нещо след 88-ата минута и публиката вече е взела решение за него. „Купонджии“ на Орк. Ицо Бенд влиза точно когато трябва — след финалния звук, на пътя от стадиона до колата, преди сметката в механата.
Пожелания
Дано купата замине за отбора, чийто автобус е изминал най-много километри до София.
Нека дъждът изчака награждаването — мокрото селфи с купата не е задължителна традиция.
И да падне гол в допълнителното — не за скандал, а защото продълженията са единствената форма на справедливост в БГ футбол.
Дано квалификацията за Европа включва поне един противник, за когото феновете ще разкажат на децата си.